— Много ли криминални романи четеш, Джоузефин?
— Купища.
— И сигурно си убедена, че знаеш кой е убил дядо ти?
— Е, така си мисля, но трябва да открия още няколко улики. — Замълча, а после добави:
— Главният инспектор Тавърнър смята, че Бренда го е убила, нали така? Или че Бренда го е извършила заедно с Лорънс, защото са влюбени един в друг.
— Не е хубаво да говориш така, Джоузефин.
— Защо не? Та те са влюбени един в друг.
— Не можеш да бъдеш сигурна.
— Да, мога. Те си пишат любовни писма.
— Джоузефин! Откъде знаеш това?
— Защото съм ги чела. Ужасно блудкави писма. Но Лорънс си е такъв. Много го е било страх да отиде на война. И се заврял в мазетата, за да чисти парните котли. Когато започнаха да ни бомбардират с ракетите. Лорънс позеленя от страх — направо позеленя. Ние с Юстас се скъсахме от смях.
Не знам какво щях да кажа при тия думи, защото в същия миг отвън спря кола. Джоузефин моментално се озова до прозореца и долепи чипото си носле в стъклото.
— Кой е? — попитах аз.
— Мистър Гейтскил, адвокатът на дядо. Предполагам, че е дошъл заради завещанието.
Задъхана от възбуда, тя изтича навън от стаята, за да поднови очевидно детективските си занимания.
В стаята влезе Магда Леонидис, която за моя изненада, се приближи към мен и ме хвана за ръцете.
— Драги мой — рече тя, — слава богу, че сте все още тук. Имам голяма нужда от мъжка подкрепа.
Пусна ръцете ми, отиде до стола с висока облегалка, понамести го малко, огледа се в огледалото, а после, взе от масата малка емайлирана кутия от Батърси и замислено започна да я отваря и затваря.
Етюдът бе изигран великолепно.
София подаде глава през вратата и прошепна предупредително:
— Гейтскил!
— Знам — каза Магда.
Малко по-късно София влезе в стаята, придружена от дребен възрастен човек, а Магда остави емайлираната кутийка и тръгна да го посрещне.
— Добро утро, мисис Филип. Тръгнал съм за горния етаж. Струва ми се, че има някакво недоразумение относно завещанието. Съпругът ви ми писа, очевидно смятайки, че завещанието се съхранява при мен. Самият мистър Леонидис ми каза, че го държи в собствения си сейф. Предполагам, че и вие не знаете нещо повече, нали?
— За завещанието на горкия Сладуран ли? — попита Магда с широко отворени от изненада очи. — Не, естествено, че не знам нищо. Само не ми казвайте, че оная проклета жена горе е унищожила завещанието.
— Моля ви мисис Филип — каза той, с предупредително вдигнат пръст, — никакви необосновани подозрения. Питам само къде го е държал свекърът ви.
— Но той ви го изпрати — наистина! — след като го подписа. Всъщност, каза ни, че ви го е пратил.
— Доколкото знам от полицията, вече са прегледали личните книжа на мистър Леонидис — заяви мистър Гейтскил. — Ще трябва да поговоря веднага с главния инспектор Тавърнър.
И адвокатът излезе от стаята.
— Мила! — извика Магда. — Тя го е унищожила. Убедена съм, че го е направила.
— Хайде де, мамо, тя не би направила подобна глупост.
— Изобщо не би било глупост. Ако няма завещание, всичко ще бъде за нея.
— Шшт, ето че Гейтскил се връща пак!
Адвокатът отново влезе в стаята. С него беше и главният инспектор Тавърнър, зад когото се появи и Филип.
— Знаех от мистър Леонидис — започна Гейтскил, — че е оставил завещанието си в банката, за да бъде съхранявано на безопасно място.
Тавърнър поклати глава.
— Вече се свързах с банката. При тях няма никакви лични документи на мистър Леонидис, освен някои ценни книжа, които пазят на негово име.
— Не знам дали Роджър — или пък леля Едит… — намеси се Филип — София, я най-добре иди да ги повикаш.
Но и Роджър Леонидис, повикан наред с останалите, не можа да помогне с нищо.
— Но това са глупости, пълни глупости — заяви той. — Татко подписа завещанието и ясно каза, че ще го изпрати по пощата до мистър Гейтскил на следващия ден.
— Ако не ме лъже паметта ми — каза мистър Гейтскил, облягайки се назад с полупритворени очи — точно на двайсет и четвърти ноември миналата година, изпратих проекта на завещанието, изготвен съгласно указанията на мистър Леонидис. Той одобри проекта, върна ми го, а аз надлежно му изпратих завещанието, за да го подпише. След едноседмичен период, аз си позволих да му напомня, че все още не съм получил надлежно подписаното и заверено завещание и го попитах дали има нещо, което желае да бъде променено. Отговори ми, че е напълно удовлетворен и добави, че след като го подпише, щял да го изпрати в банката.