— Какво прави досега, Джоузефин?
— Помагах на Нани.
— Сигурна съм, че си подслушвала на вратата.
Джоузефин ѝ се изплези и избяга.
— Това дете — заключи София — е просто невъзможно.
11
Влязох в кабинета на помощник-комисаря на Скотланд Ярд, където заварих Тавърнър да приключва очевидно с описанието на неволите си.
— Та ето докъде стигнах — оплакваше се той. — Прерових всичко, което имаме за тях и какво мислите, че открих — абсолютно нищо! Никакви мотиви. Никой от тях не е закъсал за пари. Единствената ни улика срещу съпругата и младия ѝ приятел е, че той ѝ е хвърлял влюбени погледи, когато му е сипвала кафето!
— Хайде, хайде, Тавърнър — рекох аз. — Може пък аз да съм научил нещо повече от вас.
— Така ли? Е, мистър Чарлс, какво сте открил?
Седнах, запалих цигара, разположих се удобно и им заразказвах.
— Роджър Леонидис и съпругата му са се готвели да изчезнат в чужбина другия вторник. Роджър и баща му са имали доста бурен разговор в деня, когато е починал старецът. Старият Леонидис бил открил, че нещо не е наред, а Роджър си признал вината.
Лицето на Тавърнър посиня от яд.
— Откъде, но дяволите, сте научили всичко това? — попита той. — Ако сте го научили от прислужниците…
— Не съм го научил от прислужниците. Научих го от моя частен внедрен агент.
— Какво имате предвид?
— И трябва да ви кажа, че съгласно правилата на най-добрите детективски романи той или тя — или най-добре е да се каже то — си прави гаргара с полицията!
— Мисля също така — продължих аз, — че моят частен детектив е в състояние да ми разкрие още повече подробности.
Тавърнър отвори уста да каже нещо, но отново я затвори. Искаше му се да зададе толкова много въпроси едновременно, че не знаеше откъде да започне.
— Роджър! — извика той. — Значи Роджър е виновникът, нали?
Разказах, каквото бях научил, но почувствах леко отвращение. Роджър Леонидис бе ми станал симпатичен. Стана ми неприятно, че пускам копоите на правосъдието по дирите му, след като пазех добри спомени от неговата уютна и приятна стая, както и от личното обаяние на човека. Възможно бе, разбира се, цялата информация от Джоузефин да е недостоверна, но чувствах, че не е така.
— Значи хлапето ви каза? — рече Тавърнър. — Тя май е добре посветена във всичко, което става в къщата.
— Децата обикновено са такива — сухо забеляза баща ми.
Информацията, ако бе вярна, променяше изцяло положението. Ако Роджър е бил „злоупотребил“, както ми сподели поверително Джоузефин, със средствата на „Асошиейтед Кейтъринг“, а старецът е научил, може би е станало наложително да го накарат да замлъкне и да напуснат Англия преди истината да е излязла наяве. Вероятно Роджър се е опасявал, че го очаква криминално разследване.
Решихме единодушно, че трябва да се направи незабавно проучване на финансовото състояние на „Асошиейтед Кейтъринг“.
— Ако са пред фалит, ще бъде нещо страшно — забеляза баща ми. — Компанията е огромна. Става въпрос за милиони.
— Ако наистина става въпрос за нечисти сделки, тогава всичко е ясно — рече Тавърнър. — Бащата извиква Роджър. Роджър не издържа и си признака всичко. Бренда Леонидис е била на кино. Роджър е трябвало само да излезе от стаята на баща си, да влезе в банята, да изпразни едно шишенце инсулин, да го напълни със силен разтвор на езерин и готово. А може и жена му да го е направила. Същия ден е ходила до другото крило, след като се е прибрала — твърди, че е ходила да търси някаква лула, която Роджър бил забравил там. Но може да е ходила, за да подмени лекарството, преди да се прибере Бренда и да сложи инжекцията. Клемънси е доста хладнокръвна и е способна да го направи.
— Да — съгласих се аз, — допускам, че тя може да е истинският извършител на деянието. Има достатъчно самообладание, за да направи какво ли не! А и наистина не мисля, че Роджър Леонидис би използвал отрова — цялата тая хитрина с инсулина е измислена от жена.
— Мъжете отровители никак не са малко — сухо подхвърли баща ми.
— О, знам, сър — възкликна Тавърнър. — Аз ли да не знам! — развълнувано добави той. — Но все пак, не бих казал, че Роджър е такъв човек.
— Причард — напомни му баща ми, — бе също много общителен.
— Да приемем, че са го извършили заедно.
— С подчертано ударение върху лейди Макбет — подхвърли баща ми, докато Тавърнър излизаше. — Имаш ли подобна представа за нея, Чарлс?
Представих си живо стройната и елегантна жена, застанала до прозореца в оная неприветлива стая.
— Не съвсем — рекох аз. — Лейди Макбет е била особено алчна жена. Не мисля, че Клемънси Леонидис е такава. Не смятам, че ламти за богатство.