— Но може би е силно загрижена за благополучието на съпруга си.
— За това, да. И наистина може да бъде… е, безмилостна.
„Безмилостни сме по различен начин…“ Именно така бе се изразила София.
Вдигнах очи и видях, че Стареца ме наблюдава.
— За какво си се замислил, Чарлс?
Но тогава не му казах нищо.
На другия ден бях повикан при баща ми, където заварих и Тавърнър.
Тавърнър изглеждаше доволен от себе си и леко възбуден.
— „Асошиейтед Кейтъринг“ е загазила съвсем — съобщи баща ми.
— Може да фалира всеки момент — добави Тавърнър.
— Снощи четох, че акциите им са паднали много рязко — казах аз. — Но тая сутрин май са се вдигнали отново.
— Трябва да подходим много внимателно — рече Тавърнър. — Никакви преки въпроси. Нищо, което би предизвикало паника или би стреснало нашия измъкващ се господин. Но разполагаме с някои тайни източници за информация, чиито сведения са доста категорични. „Асошиейтед Кейтъринг“ е на ръба на катастрофата. Вероятно няма да може да покрие задълженията си. Май ще излезе вярно, че от години е била управлявана изключително зле.
— От Роджър Леонидис ли?
— Да. Знаете, че е разполагал с изключителни права.
— И се е изкушил да вземе пари…
— Не — каза Тавърнър, — не смятаме, че е взел пари. Да си го кажем направо, той може да е убиец, но не предполагаме, че е измамник. Честно казано, просто е ръководел глупаво. Очевидно не е могъл да преценява вярно нещата. Пилеел е средства тогава, когато е трябвало да се въздържа, но е проявявал колебание и е отстъпвал тогава, когато е трябвало да действа. Доверявал се е на съвсем неподходящи хора. По природа е доверчив и е бил заобиколен от некадърни сътрудници. При всяко начинание винаги е постъпвал съвсем погрешно.
— Има такива хора — забеляза баща ми. — И те в действителност не са глупави. Просто не могат да преценяват добре другите. И се разпалват в неподходящ момент.
— Хора като него изобщо не би трябвало да се занимават с търговия — реши Тавърнър.
— Сигурно не би се занимавал — рече баща ми, — но за зла участ е бил син на Аристид Леонидис.
— Фирмата била съвсем преуспяваща, когато старият му предал ръководството ѝ. Сигурно е била златна мина! Може да се каже, че и със скръстени ръце да е стоял, фирмата е щяла да си работи добре.
— Не — поклати глава баща ми. — Никоя фирма не се ръководи сама. Постоянно се налага да се вземат разни решения — ту да уволниш един, ту пък да назначиш друг — все въпроси на фирмена политика. А при Роджър Леонидис очевидно решенията винаги са били погрешни.
— Точно така — потвърди Тавърнър. — Но трябва да му се признае, че е почтен. Държал е на работа най-големите некадърници, просто защото е имал слабост към тях, или защото са били при него отдавна. И понякога са му хрумвали най-невероятни идеи, за чието осъществяване е настоявал, въпреки огромните разходи.
— Но не е имало нищо престъпно? — настоя баща ми.
— Не, нищо престъпно не е имало.
— Но как е стигнал до убийство? — попитах аз.
— Може да е бил глупак, а не мошеник — каза Тавърнър. — Но резултатът е същият — или почти същият. Единственото, което би могло да спаси от краха „Асошиейтед Кейтъринг“ е една наистина огромна сума до следващата (погледна в бележника си) сряда най-късно.
— Сума, която е щял да наследи или е смятал, че ще наследи, съгласно завещанието на баща си, така ли?
— Точно така.
— Но е било невъзможно да получи парите в брой.
— Не. Но е щял да получи кредит. Което е същото.
Стареца кимна с глава.
— Нямаше ли да бъде по-лесно да отиде при стария Леонидис и да го помоли за помощ? — предположи той.
— Мисля, че е отишъл — рече Тавърнър. — Според мен, хлапето е подслушало именно това. Старият е отказал направо да хвърля пари на вятъра. А знаете, че Роджър е щял да го направи.
Реших, че тук Тавърнър е прав. Аристид Леонидис беше отказал да подпомогне пиесата на Магда — знаел е, че тя няма да има касов успех. Събитията потвърдили, че е бил прав. Към семейството си е бил щедър, но не е бил човек, който харчи пари за неизгодни начинания. А при „Асошиейтед Кейтъринг“ е ставало въпрос за хиляди, а може би и за стотици хиляди. Отказал е направо, а за Роджър единственият изход да избегне финансовия крах е бил баща му да умре.
Да, така мотивът изглеждаше съвсем правдоподобен.
Баща ми си погледна часовника.
— Помолих го да дойде тук — съобщи той. — Трябва да пристигне вече всеки момент.
— Роджър ли?
— Да.
— „Ще влезеш ли в гостната ми?“, казал паякът на мухата — промърморих аз.
Тавърнър ме погледна изненадано.
— Но ние ще се държим съвсем внимателно — сурово рече той.
Всичко бе подготвено, появи се и стенограф. Чу се позвъняване, а след няколко минути в стаята влезе Роджър Леонидис.