— Мислиш ли — попитах аз, — че ако някой е мразел стария Леонидис, да кажем, от доста отдавна, това би могло да е причината?
— Чиста омраза ли? Малко вероятно, според мен. — Баща ми ме погледна с любопитство. — Когато казваш омраза, предполагам, че имаш предвид неприязън, стигаща до крайност. Омразата на ревнивеца е различна — тя произлиза от любовна неудовлетвореност. Всички казваха, че Констънс Кент е обичала много братчето си, което уби. Но предполагам, че е била лишавана от вниманието и любовта, която е получавал той. Мисля, че хората по-често убиват онези, които обичат, отколкото другите, които мразят. Може би защото само хората, които обичаш, могат да направят живота ти наистина непоносим.
— Но всичко казано дотук, няма да ти помогне, нали? — продължи той. — Това, от което имаш нужда, ако те разбирам правилно, е някакъв знак, някакъв общоприет признак, по който да различиш убиеца сред членовете на едно очевидно нормално и приятно семейство.
— Да, точно така.
— Дали има някаква обща черта? Съмнявам се. Но знаеш ли — рече той, след като се позамисли за малко, — ако има нещо подобно, бих казал, че е суетата.
— Суетата ли?
— Да, досега не съм срещал убиец, който да не е бил суетен… Именно суетата ги довежда до гибел, поне в девет от всеки десет случаи е така. Може да се страхуват, че ще ги хванат, но не могат да не се изперчат и да не се похвалят, като обикновено са сигурни, че са постъпили прекалено умно, за да ги разкрият. А има и още нещо — убиецът има нужда да говори.
— Да говори ли?
— Да. Знаеш ли, когато някой извърши убийство, той изпада в пълна самота. Иска му се да сподели с някого за всичко, но не може. А това го кара още по-силно да иска да поговори. И така, ако не може да разкаже как го е извършил, на него му се иска поне да говори за убийства — да ги обсъжда, да изказва мнението си и да ги разнищва изцяло.
— Ако бях на твоето място, Чарлс, щях да се заема именно с това. Да отида отново в къщата, да общувам с тях и да ги накарам да се разговорят. Естествено, че няма да е лесно. Виновни или не, те ще се радват на възможността да поговорят с непознат, защото на тебе могат да кажат неща, които не биха си казали един на друг. Но според мен е вероятно, че ти ще забележиш известна разлика. Човек, който крие нещо, в буквалния смисъл не може да си позволи да говори въобще. Момчетата от разузнаването бяха наясно с това по време на войната. Ако те заловят, казваш името, чина и номера си, но нищо повече. Хората, които се опитват да дадат невярна информация, почти винаги се изпускат. Накарай домочадието да се разговори, Чарлс, и внимавай за всяка изпусната дума или пък за някакъв изблик на саморазбулване.
Тогава му казах какво ми бе споменала София за безмилостността в семейството — в различните ѝ форми. Стана му интересно.
— Да — реши той. — Твоята млада избраница има нещо в главата си. В повечето семейства има някакъв недостатък, някаква пукнатина в защитната им броня. Почти всеки човек може да преодолее един свой недостатък, но може да не се справи, ако има две слаби места и характера си. Интересно нещо е наследствеността. Да вземем например жестокостта у де Хавиланд и онова, което можем да наречем безскрупулност у Леонидис. Де Хавиланд са си съвсем наред, защото не са безскрупулни, а Леонидис са сърдечни, макар и безскрупулни, но ако вземем някой от потомците, който е наследил и двете качества — разбираш ли какво имам предвид?
Досега не бях разглеждал нещата в подобна светлика. Баща ми продължи:
— Но няма да ти размътвам главата с въпросите за наследствеността. Прекалено сложна и неизяснена област. Не, момчето ми, иди там и ги накарай да говорят пред тебе. Твоята София е напълно права в едно: и за двама ви е най-добре, истината да излезе наяве. Ти трябва да си наясно.
Докато излизах от стаята, баща ми добави:
— И бъди внимателен с детето.
— С Джоузефин ли? Имаш предвид да не ѝ казвам какво правя.
— Не, нямах предвид това. Исках да кажа… да се погрижиш за нея. Не искаме да ѝ се случи нищо лошо.
Зяпнах го изненадано.
— Спокойно, спокойно, Чарлс. В къщата се разхожда хладнокръвен убиец. И детето Джоузефин изглежда, че знае достатъчно много за всичко, което става там.
— Тя наистина знаеше всичко за Роджър, макар че бе решила прибързано, че е мошеник. Струва ми се, че нещата, които бе подочула, се оказаха доста точни.