На път
Дядо Влайчо разказвал на своите съмишленици как бил предупреден от милицията, че „където замръква, не трябва да осъмва“, защото разчуело ли се, че е там, щяло да стане митинг. Така той продължавал да пътува. Близки негови хора му отделяли стаичка някъде и предварително съставяли списъци с хората, които ще приема, докато е там. Определяли и кой ще го превози до новото място, понякога се случвало да го правят милиционери. Минавал пътьом през Коньово, за да си вземе чисти дрехи и пристигналите за него стотици писма. Никога нямал спокойствие. Но пък оставал невидим за властта. Случвало се да го търсят, след като вече е напуснал някое място. Но така и не успели да го хванат по време на работа.
„Аз ходя между вярващи, при болни, при стари манастири да ги изследвам. Пиша. И внимавам да не съм в тежест на никого“, записвал си той.
Случвало се да приема и хора на властта. Легендарна е срещата на Влайчо с партизанина Стойо Неделчев - Чочоолу, който бил известен с жестокостта си - той винаги ходел въоръжен, дори спял с пистолета си. Този насилник дошъл при ясновидеца не за да го арестува, а като обикновен посетител в нужда. Била изчезнала племенницата му и вече три дни нямало ни вест, ни кост от нея. Чочоолу бил озверял от предизвикателството към властта му. Нямало да прибегне до услугите на Влайчо, ако не му се били примолили сестра му и жена му. Пристигнал пред скромния дом на Влайчо с мерцедеса си. Ясновидецът първо отказал да ги приеме, защото му било забранено от милицията. Тогава Чочоолу довел председателя на селсъвета. Първо скромният пророк изтръгнал обещание, че прочутият партизанин няма да преследва извършителите. След това казал, че детето се намира в кладенец в околностите на Стара Загора и има нужда от лекар, защото е обезводнено. Ясновидецът подробно описал мястото и назовал близкото село. Действително там открили и момиченцето, което вече било на края на силите си.
Тази история се разчула и съпартийците на Чочоолу го притиснали да я отрече. Партизанинът се поддал и чрез местния вестник в Стара Загора публично и категорично заявил, че Дядо Влайчо никога не му е помагал с ясновидските си предсказания.
Изследвания на феномена
Слуховете за способностите на Дядо Влайчо се разпространявали бързо и като мълния. Проф. Георги Лозанов изследвал мозъка му, правили тестове и бил силно впечатлен от неговите способности. Затова той дошъл в село Коньово, за да се срещне с него. Казал му: „Ти си по-добър от Ванга и ще ти разрешим да гледаш. Тук ще сложим един човек с такса“. Влайчо обаче бил непоколебим безсребреник и отвърнал: „Професоре, даром ми е дадено, аз пари няма да вземам! Даром ще давам“. Той никога през живота си не бил взел и стотинка от никого. Лозанов, шеф на основания от него Институт по сугестопедия, обаче решил да не се отказва толкова лесно. Бил решен да го изследва още, за да разбере откъде идват виденията му. Останал в Коньово десет дни, през които следвал ясновидеца неотлъчно. Искал да разбере как и кога разговаря със св. Стефан. Бил убеден, че светията му шепне напътствията, когато е необходимо, но искал да разбере какво се случва в главата на Пророка през останалото време. Отново му предложил да въведат такса за посещения към общината, както направили с Ванга, за да не го преследват властите. Влайчо категорично отказал, защото дарбата му била от Бога и той бил длъжен да я предоставя на хората даром. Тогава вече Лозанов си тръгнал обезсърчен.
По-късно два пъти викали пак в София Пророка от Коньово, за да изследват главата му. Учените нищо особено не открили. Според тях той бил съвсем обикновен човек, който не се отличавал с нищо особено. И все пак учените не спрели да идват при него, за да научат тайните механизми на предсказателската му дарба.
Веднъж в селото пристигнал професор от Ленинград. Влайчо го посрещнал още на вратата и му казал, че няма да съдейства на изследванията му. Смятал, че само Бог знае какво ще се случи и това не може да бъде изследвано.
Разказват, че Людмила Живкова пращала редовно хора при него. А веднъж той казал да й предадат, че ако успее да прескочи скорошна опасност, ще живее дълги години.
Срещата с Людмила Живкова
Дъщерята на „вожда“ Людмила Живкова имала особен интерес към хора с необикновени способности. Тя често посещавала Ванга и двете имали по-особена връзка. Въпросът защо петричката пророчица не предсказала смъртта на Людмила, продължава да вълнува хората, които вярват в нея. Според някои Ванга заявила след смъртта на приятелката си, че тази кончина не била предопределена свише, била извънредна. Може и така да е. Дядо Влайчо също не бил категоричен за кончината й. Бил убеден, че тя може да се избегне.