За проблемите
За доброто
За душата
За нещастията
За трудностите
За провала и успеха
За духовните и материалните блага
За затрудненията
За двата полюса в живота
За помъдряването
За изкушенията
За изпитанията
За извисеността на душата
За смисъла на живота
За щастието
За страданията
За смирението
За духа на българите
За лъжците
За новото начало
За бързащите
За жертвите
За благословията
За сетивата
За затвора
За всеобщата правда
За болестите
За приемането на чуждите страдания
За душите
За несъвършенството
За търсенето на истината
За искането
За изреченото
За езика
За практическата изгода
За вярването
За желанието
За обединението на доброто
За мрака
За четенето на Библията
За искането от Бог
За добротворците
За помирението с Господ
За своята мисия
За житейските удари
За революциите
За преминаването през трудностите
За издигнатите личности
За простите неща
За парите
Библиография
Увод
През 2014 година се навършват 120 години от рождението на Влайо Жечев - Дядо Влайчо, забравения пророк от село Коньово, Новозагорско.
Малцина са чували името му, а още по-малко са онези, които знаят, че в думите на ясновидеца са се вслушвали всепризнати авторитети като Петър Дънов и Баба Ванга.
Потънал в забвение и отричан за повече от половин век, Дядо Влайчо запазва вярата си в Бог и не се пречупва в комунистическите лагери на смъртта, където е изпратен, за да бъде заглушена славата му. Независимо от трудностите и несгодите Влайчо не възроптава, не заема страдалческа или отшелническа поза, а предпочита да скита из страната без дом, за да помага на нуждаещите се.
Обикаля от село на село скромно, тихо, без фанфари, кротко върши чудесата си, за които хората и до днес го благославят, никого не връща, никога не взима и стотинка от тези, които идват при него, защото е непоколебимо убеден, че дарбата му е дадена свише и той няма право да се облагодетелства от нея.
Викат му Скиталеца, Безсребреника, Пророка на народа - все имена, с които хората са изразявали почитта си. Но най-често се обръщат към него с уважителното Дядо. Започват да го наричат така още когато нямал навършени трийсет години и косите му са съвсем черни. Около него съвсем отрано започват да се тълпят хора - не само за да им предсказва, а и да чуят мъдрите му напътствия. Той никога не се възгордява - носи истинския дух на старите пророци.
Когато среща Учителя Петър Дънов, той веднага се присъединява към обкръжението му, защото го смята за истински мъдрец и наставник. Все пак всеки има собствен път и Влайчо знае това по-добре от всеки друг. И следва своя, независимо пред какви препятствия го изправял и какви мъки му отреждал.
Дядо Влайчо бил убеден, че страданието носи духовна мощ и води по пътя на мъдростта. Така и никога не си спестил нищо от отреденото. А е можел, защото според него има вариант лошата съдба да бъде променена, ако човек повярва в доброто и ако се моли. Защото трудностите, казвал той, са изкупление на греховете.
Въпреки тежкия живот, въпреки комунизма и лошото, което преживял и той, и много други хора, Влайчо вярвал в духа на българите. Смятал, че по нашите земи живеят хора със силен дух и могат да устоят на всички изпитания, независимо колко непосилни са те. Той предрекъл, че след лошото в България ще дойде доброто.