Непознатият пророк
Дядо Влайчо е може би съвсем непознат за по-младото поколение. Ала онези, които го помнят, вярват, че е най-великият пророк, който се е раждал по нашите земи. Тогава защо не е станал известен като Нострадамус и Ванга, ще запитат някои. Причината е, че е живял по време на комунизма, а тогава не се е гледало с добро око на хората с необикновен талант. Особено като на Влайо Жечев. Способностите му, казват, били по-могъщи от всичко, пред него Ванга била като пеленаче. Той можел да предскаже и своето бъдеще - нещо непосилно за обикновените ясновидци. Освен това бил от малкото, които се раждат с дарбата да виждат в незримото, за разлика от повечето, при които ясновидството се провокира от тежка болест или след извънтелесно преживяване.
Че е един от най-великите гадатели, не е голословно твърдение. Комунистическата власт наблюдавала отблизо предсказателите и през 60-те и 70-те и дори й хрумнала „гениалната“ мисъл да обяви конкурс за ясновидци. Съобщен бил с два-три реда във вестник „Работническо дело“. Явили се над двеста души (вероятно не всички са се отзовали доброволно!). За самия конкурс и регламента му хрониките мълчат. Провел се е при пълна секретност и след едномесечно пресяване човекът с най-необхватна дарба се оказал Дядо Влайчо от село Коньово. Ванга се наредила на „обидното“ второ място. Според непотвърдени официално сведения Влайчо се справил безпогрешно с всички поставени задачи, казаното от него било стопроцентово вярно, а при Ванга една трета от информацията била „под въпрос“, ако не направо невярна.
И докато петричката пророчица се радва на известно признание и благосклонност от страна на властта (твърдят, че си извоювала тази привилегия в замяна на известни услуги към партийните величия и към установения ред), то за скромния проницател от Новозагорско не се пишело, не бил закрилян от властниците и даже изкарал голяма част от живота си по лагери и затвори. Оказал се там, защото никога не скривал виденията си.
Проблемите му с политическия режим започнали, след като предсказал смъртта на Георги Димитров.
Не му помогнало и това, че преди 1944 година активно е помагал на Тодор Павлов - първия регент след деветосептемврийския преврат, член на БКП от 1919 година, жертва на Белия терор, завършил професура в Москва през 30-те, който при новата власт е дългогодишен народен представител и член на Политбюро на Централния комитет на БКП, председател на БАН и т.н. Все пак именно със застъпничеството на Павлов, след дълги години зад решетките, Влайчо бил освободен. При това партийният авторитет Павлов случайно научил, че Влайчо е в затвора, защото скромният пророк така и не се обърнал към него за помощ.
След „конкурса“ за ясновидци властта вече била наясно с необикновените му способности и големите му дарби и започнали да го търсят за предсказания. При него ходела и Людмила Живкова, която той предупредил за близка опасност за живота й.
Според последователи на Петър Дънов от Бялото братство Учителя бил казал за Дядо Влайчо от село Коньово, че е Новозаветен пророк. Има спорове относно смисъла на тези думи, но най-честото тълкувание е метафорично - защото предсказвал за доброто на другите. Баба Ванга била убедена, че Влайчо е по-надарен ясновидец от нея.
Смятали, че е като съвременен апостол от времето на Исус Христос. Той неизменно носел книжка с Новия завет със себе си и не започвал да пророкува, без да я отвори и да прочете няколко изречения. Едва след това предричал. Никога не взимал пари.
Според някои бели братя той трябвало да стане ученик на Дънов, но открил и се присъединил към Учителя прекалено късно.
Влайчо обикалял страната и се запознавал с хора от Братството, предсказвал им, а други хора пращал при Петър Дънов. Самият Учител също срещал по време на странстванията си, но в школата му в София така и не стъпил. Пристигнал там малко преди смъртта на Дънов. Според някои той го чакал цели двайсет и две години и когато го видял, казал: „Рекох, много късно дойдохте!“. След двайсет дни починал. Според други обаче Учителя имал съвсем друго предвид, защото Влайчо бил един от най-ревностните последователи на Беинса Дуно - доказват го десетките снимки, на които те са заедно с други бели братя.
Едва напоследък започна да се говори отново за Пророка на народа. Цели трийсет години след смъртта му. Но в Южна България все още пазят спомена за него. Ако очакват от южняк да знае нещо, той казва: „Да не съм Дядо Влайчо?“. Многобройни са хората, които все още чакат да се сбъднат част от предсказанията на ясновидеца за тях, след като останалите вече са се случили точно така, както той им ги предал преди години. Че са благодарни и го тачат, е ясно от вечно отрупания с цветя негов гроб в Коньово. Почитат го като светец и очакват чудеса дори след смъртта му. Някои си гребват от пръстта край паметната му плоча, за да им носи щастие.