Как се ражда голямата дарба
Влайчо Жечев се родил в заможно земеделско семейство в новозагорското село Коньово на 15 август 1894 година. Имал брат Динко и две сестри - Денка и Мария. Майка му починала много рано и му завещала любов към Бога. Той бил крехко дете, което се усамотявало, скитало из горите и четяло книги. Още тогава започнали да го посещават духове на мъртви деца, които го плашели. Веднъж, вече на десет години, докато пасял воловете, имал видение за война - смята се, че той е прозрял започналата през 1912 година Балканска война. Може би затова малкият Влайчо четял най-вече Библията, която носел винаги със себе си. Баща му обаче се нуждаел от здрава работна ръка, така че момчето приключило с образованието си рано. Когато навършил осемнайсет години и баща му и голяма част от мъжете в селото били мобилизирани, той започнал да предрича кой ще се върне жив.
Бъдещият пророк бил нежно и кротко дете, което пораснало среден на ръст слаб младеж с тих, благ глас. Косите му били дълги до раменете, пускал си брада и носел черни дрехи. Живеел целомъдрено, дори с наложената от семейството му съпруга се държал като със сестра. Още в деня на сватбата той я предупредил, че няма да я докосне физически, а тя се надявала на деца. Така още на четвъртия ден младата невеста си събрала багажа и се прибрала при родителите си. След година се омъжила за заможен младеж, който обаче по-късно се оказал пияница.
Зрели години
По време на Първата световна война Влайчо се озовал на фронта като доброволец. Той не можел да си представи, че ще стреля срещу живи хора и по-късно признава, че нито веднъж не го е направил. По-голяма част от войната изкарал като готвач в тила. Тъй като отказал да носи оръжие, а още по-малко да използва, му зачислили полковото магаре. Той обаче не можел да си представи, че животното ще е натоварено, а той ще ходи край него с празни ръце, и затова Влайчо ходел напред, нарамил целия товар, а след него ситнел доволният дългоушко без нищо на гърба.
Няколко месеца преди края на бойните действия Влайчо предсказал точната дата на връщането у дома. Назовал датата 30 януари като край на войната. Точно тогава той и другарите му потеглили към родните си места.
След като се върнал от фронта, Влайчо създал Общество за психични издирвания и духовно братство. Продължавал да чете много. В библиотеката му били наредени една до друга книгите на Лев Толстой, Махатма Ганди, Николай Рьорих, Ерих Мария Ремарк, но и трудове на Маркс и Енгелс, също четива за хиромантия, нумерология и френология. През годините след 9 септември милицията често тарашела дома му и отмъквала десетки книги.
Дядо Влайчо проявявал засилен интерес към богомилите. Споделял, че в предишно свое прераждане е бил един от тях. Интересувал се от апокрифните писания за теориите и вярванията им. Разказвал, че тогава, през X век, бил едноутробен брат-близнак с настоящия си близък приятел Боян Боев от Бялото братство, но за разлика от белия брат, той се пречупил и имал да изкупва тогавашния си грях. Сред дъновистите се говори, че според Учителя Дядо Влайчо бил превъплътеният пророк Езекиил.
Като истински духовен човек, ясновидецът ставал много рано сутрин, хранел се само с растителна храна, отказвал алкохол, ходел само пеша, бил смирен и скромен, работел на полето неуморно и по цели дни, а вечер водел сбирките на своето духовно общество.
През 1921 година, по време на събрание на Братството, изпаднал в транс и промълвил, че само неговият приятел от съседното село Петър може да го върне. Така и станало, а тези състояния зачестили. Веднъж останал в кома цели три дни. Предварително той предупредил околните какво ще му се случи и ги помолил да не го пипат и да не го погребват преждевременно. След като напуснал тялото си, той се опитал да се върне, но духовете не му позволили. По-късно споделил, че се срещнал със св. Стефан и други извисени духове, които нямало вече да се прераждат на Земята. Предали му важни послания за бъдещето и това, което му е предопределено да прави през живота си. Светията бил определен за негов водач. Тези извънтелесни състояния все повече отключвали дарбата му. Самият Влайчо казва, че 1920-1921 година е началото на ясновидството му. Още тогава започнали да го наричат с почтителното Дядо Влайчо.
Постепенно се разчуло за неговите точни предсказания, славата му растяла все повече и хора от цяла България започнали да идват при него. Приемал в малката си къщичка, състояща се от две помещения - в едното спял и приемал хора, а другото било чакалня. Започвал предсказанията си винаги с разтворен Нов завет пред себе си. Прочитал едно-две изречения от Евангелието и започвал да разказва какво вижда. Често идвали духовете на починали близки на посетителя. Влайчо ги назовавал по име. Изреждал подробности, които можело да бъдат известни само на най-тесен кръг хора от обкръжението на посетителя, и дори цитирал фрази и характерни думи на отдавна починали техни близки. Случвало се да прогонва зъл дух с молитви и заредена вода. Давал точни рецепти за изцеляване, но най-често гонел болестта с молитви.