Вечерята свършила и Дънов поканил всички присъстващи да отидат на Седемте рилски езера. Повечето се съгласили, не и Ванга. Дори предложението да я закарат с муле до горе не я склонило.
През 1944 година най-близките хора около Дънов се събрали за важна среща. Тогава Влайчо предупредил, че Учителя скоро ще си отиде преждевременно, въпреки че изглежда в добро здраве. Действително Дънов починал на 27 декември 1944 година.
Още през 1948 година се изпълнило предсказанието на Ванга за Дядо Влайчо. Един от първите, които новата власт вкарала в лагер, бил пророкът от село Коньово.
Твърди се, че причината за това било едно от виденията му. Предсказал смъртта на Георги Димитров и заради това комунистите го обявили за народен враг. Други пък смятат, че го вкарали в концлагер заради това, че предсказал края на комунизма.
Връзки с комунистите преди 1944 година
Въпреки че е човек на духа, Дядо Влайчо поддържал тесни връзки с някои представители на комунистическата партия преди 9 септември 1944 година. Често се грижел за ранени партизани, криел ги, помагал им с дрехи. Общувал с противници на управляващите и закрилял политически преследваните. Въпреки рисковете, които поемал заради тях, след преврата властта се отнесла много зле с него.
Разказва се, че Учителя Дънов също подпомагал и закрилял комунисти и най-вече Георги Димитров. Безспорен факт е, че той и Дядо Влайчо са го правели не по политически убеждения или заради вяра в идеите на комунизма, а просто защото са искали да помагат на гонените и преследвани хора. Иначе и Влайчо, и Учителя споделяли, че комунизмът е вреден и изповядвали единствено вяра в Бог.
Най-известният комунист, за когото Дядо Влайчо се застъпил в труден момент, бил Тодор Павлов. Веднъж в сливенското село Кортен ясновидецът успял да го спаси от полицейска блокада и след това известно време се грижил за него. Предсказал му бляскава научна кариера и изпълнен с почести живот.
Другият прочут комунист, възползвал се от добрата душа на Влайчо, бил командирът на Народоосвободителната въстаническа армия Добри Терпешев, когото пророкът укривал преди 9 септември. На него ясновидецът предрекъл проблеми през 50-те и в действителност след Априлския пленум 1956 година. Терпешев бил изключен от редовете на партията заради „антипартийна дейност“. На този пленум Терпешев разобличава незначителното участие на Тодор Живков в партизанското движение, като заявява: „Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали - нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България“.
По лагери и затвори
През първите години след идването на комунистическата власт Дядо Влайчо продължавал да живее по стария начин. Но властниците не мислели да го оставят на мира. Все някой идвал да го безпокои или да постави на изпитание ясновидските му дарби. Един от най-прочутите случаи е със следователя Антонов, който бил решен да прибере „на топло“ според него измамника Влайчо. Повикал го и го разпитвал дълго, а коньовският пророк не продумвал. Накрая следователят го накарал да застане с гръб към него и да познае числото, което ще напише. „Не започвай със седем“, продумал Влайчо. Антонов веднага с изумление задраскал написаното. След това изписал трицифрено число, но ясновидецът го попитал какво ще се случи с него, ако познае. Разпитващият трябвало да признае, че ще го пусне. След това Дядо Влайчо изговорил бързо: „347“. Тогава на Антонов не му оставало нищо друго, освен да го пусне.
След този случай пак го привиквали да дава обяснения. През 1947 година Влайчо споделил пред приятели, че Георги Димитров ще умре през 1949 година. Вероятно някой от тези близки хора е споменал на някого. Възможно е и причината да е друга, но скоро след това ясновидецът бил прибран от милицията. В началото на 1948 година Влайчо бил арестуван, а домът му - претършуван основно. Били иззети книги и пари, които му пращали благодарни хора. Преди да го отведат към Бургас, милиционерът го предупредил да си стяга багажа, защото го чакал параход за заминаване. Влайчо му отвърнал, че не му е нужен параход, защото ще пътува на запад. Така и станало. Една година бил следствен. А след това го осъдили за противонародна конспирация и агитация.
Първо той се озовал в лагер в Перник, където го принудили да работи в мините в продължение на шест месеца. Помагал на десетки събратя по съдба, като им съобщавал новини от домовете им, напътствал ги как да постъпят, за да облекчат положението си, и им давал разнообразни съвети. Разказват се десетки случаи, в които ясновидецът предсказвал конкретни неща и зад стените на лагерите. Веднъж един от следователите в милицията заплашил ясновидеца, а той му казал: „Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мене“. Не след дълго следователят сам бил подложен на проверка и заради редица нарушения бил тикнат в затвора.