На друг от надзирателите Дядо Влайчо заръчал да побърза да се върне в дома си, където имат нужда от него, ала пазачът му се изсмял и грубо го изблъскал. След края на смяната се оказало, че съпругата на надзирателя е пострадала при инцидент и ако мъжът й се е бил върнал по-рано, е можел да й помогне да избегне фаталния край.
В Белене
В края на 1949 година преместили Влайчо в Белене. Разказват, че още със стъпването на зловещия ветровит остров насред Дунав ясновидецът бил изправен гол пред всички и залят с ледена вода. Надзирателят се гаврел с него. Питал го дали знае кога ще излезе от там и дали ще е с краката или с главата напред. Влайчо му казал: „Ти с мен не се занимавай, а бързай към дома си. Там имат нужда от теб“. Съвсем скоро дошъл близък на палача и му казал, че детето му е починало след боледуване. Той хукнал към къщи, но преди това се върнал до голото тяло на Влайчо, разтрил го и го покрил с кожуха си.
Пророка от Коньово оцелял. След това многократно бил на прага на смъртта. Наказвали го често и за съвсем дребни прегрешения, а надзирателите в повечето случаи били безмилостни.
Веднъж имал огромна рана на крака, която се влошила и лекарят в лагера не давал надежда да се оправи. Нямало и необходимите медикаменти, за да бъде промита раната. Докторът го направил само с вода и го превързал. Смятал, че само непоколебимата вяра в Бог ще може да спаси Влайчо Гледача, както му викали там. И може би точно това спасило ясновидеца.
Жестокостите били много, но и случаите, в които помагал на другите със съвети, молитви или предсказания на острова на обречените, не били малко.
Веднъж другар по съдба го карал да хапне змийска пържола (нормална храна на затворниците почти не давали и се случвало те да ядат змии, плъхове, буболечки), въпреки че знаел за вегетарианството на пророка. Влайчо погнусен се отдръпнал и затворникът го ударил през устата. „Да не ти е златна устата, та да не кусваш онова, с което се хранят другите?“, казал му той. Влайчо му отвърнал, че му прощава, защото знае, че го е сторил, защото усеща, че жена му в момента страда. Още на следващия ден дошла телеграма, че съпругата на затворника е неизлечимо болна.
Веднъж скромният пророк имал видение, че ще има наводнение в лагера в Белене, предизвикано от голяма вълна от Дунав. Тогава той предупредил началниците, но те не му повярвали, защото според метеорологичната прогноза времето щяло да е хубаво. Но данните, подадени от синоптиците, били опровергани още същата вечер, защото се извила страховита буря. Нивото на реката се вдигнало и работниците и надзирателите трябвало да се качват дори по дърветата. След този случай изуменият от дарбата му управител на лагера решил да го пусне на свобода. Според някои версии обаче този случай предизвикал жестокостта на главния надзирател. Накарали ясновидеца да носи торби с пясък цяла нощ и той едва не се удавил. Други казват, че освобождението му дошло, след като предсказал раждането на конче с пет крака.
След това обаче го пратили в Бобов дол, където било по-леко, но се налагало Влайчо да слиза в мините. Както и на предишните места, той отказвал да работи в събота. Заради това навсякъде го наказвали жестоко. Той обаче не се пречупвал - винаги спазвал предписанията в Библията и никога не се разделял със своето Евангелие. Разтварял Вечната книга, за да черпи вяра и сили от нея.
В рудника „Куциян“
За съжаление след това отново го пратили в лагер, този път зад стените на Трудово-възпитателното общежитие в Перник. Това станало през 1951 година. Трябвало да работи в рудника „Куциян“. Там случаите за неговите невероятни предсказания също се множали.
Скоро Влайчовият следовател, когото предупредил, че ще дойде при него, действително пристигнал в концлагера като затворник. Хванали го, че поддържа нелегален канал за прехвърляне в чужбина на политически противници на властта срещу пари. Дядо Влайчо го посрещнал в лагера с думите: „Добре дошъл! Нали ти казах, че ще дойдеш!“. Тогава бившият следовател го питал дали има още нещо да му предскаже. „Ако речеш да бягаш, ще те разстрелят като псе!“, отвърнал му ясновидецът. След време човекът на закона бил пуснат на свобода, но решил да бяга от страната през границата с Югославия. Бил разстрелян, докато се опитвал да премине. Това продължение на историята разказал на Дядо Влайчо един от началниците в милицията, на когото помогнал със съвет за болната му жена.