Налагало му се да се придвижва само през нощта, не можел и да остане дълго време на едно място. Отсядал в домовете на свои приятели, където приемал и хората, които имали нужда от съветите и предсказанията му. Никога не отказвал.
Било трудно да бъде открит, но някои успявали да се доберат. Например един от заклетите комунисти преди 1944 година, който на млади години лежал по затворите. След като излязъл на свобода, той се оженил. С жена си обаче дълги години не можели да имат дете. Пили билки, които им предписвали знахарките, но резултат нямало. В крайна сметка го посъветвали да се срещне с ясновидеца Дядо Влайчо от село Коньово. Това обаче се оказало трудна задача, защото пророкът се укривал през деня, отсядал в къщите на познати семейства по селата и там при него идвали тези, които се нуждаели от ясновидските му способности. Бездетният мъж тръгнал от село на село по следите на Дядо Влайчо. Накрая успял да се срещне с него. Той отворил пред себе си Евангелието, прелистил страниците, спирал на някоя от тях, прочитал някой стих, молел се и чакал какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него. Човекът стоял пред него и чакал. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път, няма да ти се родят деца“, заявил накрая Дядо Влайчо. Думите били произнесени с такъв тон, че мъжът веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец“. Отишъл си на село при жена си, разказал й подробно случилото се и тя също решила да се откаже от месото. На следващата година им се родило първото дете. След това още две.
В селото на Влайчо живеел страстен иманяр, с когото пророкът често сядал на раздумка. Веднъж при него пристигнали няколко човека с голям сив мерцедес. Заявили, че са от Държавна сигурност и искат да ги заведе до местността Текето, където знаели от сигурен източник, че е заровено златно съкровище от турско време. Той се усъмнил, че са тези, за които се представят, и решил да ги тества с посещение при Дядо Влайчо. Казал им, че с него трябва да уточнят мястото.
Ясновидецът ги посрещнал от вратата и веднага ги подхванал. Заявил им, че златото наистина е в местността, към която са тръгнали, но че те няма да могат да го открият. Казал им да си ходят и повече да не се връщат, защото ще стане лошо. Мнимите представители на ДС го послушали и си тръгнали.
Идеите на Дядо Влайчо
„Аз не съм гледач, аз съм ясновидец“, казвал за дарбата си Пророка. „Виждам причините и последствията на нещата, минали, настоящи, бъдещи, на всички явления във времето и пространството; на хората, растенията, животните, местоположението на това, което става тук в света и на оня свят...“.
Способностите си да вижда в миналото, настоящето и бъдещето, да изцелява неизлечимо болни, той обяснявал с Божията промисъл и нейните най-доблестни воини - вярата, покаянието и изкуплението.
„Когато отида при някой болен, който вече е безнадежден според медицината, в болния гледам как първо да събудя разкаянието му от неговите или от тези на родителите му, или дядовите му грехове и да плаче със сърцето си за тях. Тогава го моля да обещае да служи на Исуса, като оздравее. Тогава и аз го лекувам с моето присъствие, с моята вяра, придружена с неговата вяра“, разказва Дядо Влайчо за необикновените си способности пред свои близки.
Той бил убеден в идеите на Дънов, че болестта идва при нас, когато не сме живели правилно. Тя идвала, за да сменим грешната си програма. Затова трябвало да й благодарим, да разберем защо е дошла, да научим чрез нея всичко онова, което тя ни предлага. Болестта катализирала в нас сили да променим в себе си това, което е предизвикало появата й и много важно било да не търсим вина в заобикалящия ни свят.
Влайчо се стремял да живее праведно. Бил убеден, че е грешен, ако не в този живот, то със сигурност в предишните. „Моля се, чета си редовно Словото и все очаквам омилостивяване от Исуса за многото ми грехове и многото грехове на пощурелия цял свят. Амин“, изповядва се в своите писания Дядо Влайчо.
„Аз пак трябваше да избягам в някоя местност, непозната, недостъпна и там да се подготвя за по-висока духовна работа, и тогава да се върна в селото си, но аз дочаках отново да се трупа публика около мене... И аз отчаяно им се молих да не идват, а да отиват в църквата да се молят... но колкото им се молих, те все по-много се трупаха и аз започнах да ги наричам чуми, вампири, самодиви, което като стар човек не ми правеше чест. Но най-после реших да избягам от селото и да не се връщам там...“, пише ясновидецът.