Изследванията ни в Шефийлд показаха, че редовното приемане на чеснови капсули може да увеличи нивото на „защитния“ холестерин HDL — нещо, което почти не се постига с много от лекарствата за понижаване нивото на холестерина LDL.
Преди няколко години един известен лекар в САЩ, доктор Кастели, докладва за следния трагичен случай. Млад трийсетгодишен мъж, очевидно в добра физическа форма, бил намерен мъртъв в леглото си. При направената аутопсия било установено, че коронарните артерии на младия мъж са обложени с атерома — наслоявания от холестерин и от кръвни мазнини — която драматично намалила притока на кръв към сърцето му. А нивото на неговия холестерин било нормално. Поради тази причина доктор Кастели решил да продължи по-нататък изследването си.
Неговото откритие дава ясно потвърждение за ролята на HDL в заболяванията на коронарните артерии. Нивото на холестерина на мъжа било нормално, но нивото на HDL било толкова ниско, че показвало почти пълната неспособност на организма му да освобождава тъканите от излишния холестерин; в резултат на това артериите му били затлачени и се стигнало до внезапната смърт. Оттогава се проведоха много изследвания, които единодушно доказват, че рискът от сърдечен инфаркт важи за хората с ниско ниво на холестерина HDL.
Холестерин LDL — истинският убиец
LDL или лоу денсити липопротеин3 е всъщност частицата, която пренася холестерин. Произвеждана в черния дроб, тя се натоварва с холестерин, пренася го из тялото и го доставя на клетките и тъканите, за да осигури правилното им функциониране /фиг.1/
Фигура 1. Производство на частицата LDL.
Мазнините от тънкото черво образуват хиломикрони, за да бъдат пренесени до черния дроб. От хиломикроните черният дроб присъединява холестерина и триглицерида към друга частица, известна като VLDL /вери лоу инденсити липопротеин4/. След това VLDL отдава триглицерида, за да образува IDL /интърмидиът денсити липопротеин5/. А от него се получава LDL, който вече се състои предимно от холестерин. LDL се улавя от клетъчните рецептори и оставя в тях своя холестерин.
/надписи по фигурата: 1. тънко черво 2. хиломикрон /мазнина от тънкото черво/ 3. черен дроб 4. рецепторна клетка в дадена тъкан/
Това е една сложна, чудесна система. По вътрешната обвивка на артериите, както и по другите тъкани, има специални рецепторни участъци за холестерин; те изпращат химически послания към LDL и това му дава възможност да носи необходимите количества. Проблемите възникват, когато се намесим в този фино настроен процес, като консумираме прекалено много храна с наситени животински мазнини. В резултат на това рецепторите в нашите клетки, смазани от приетите количества, не могат да се справят с всичкия произвеждан холестерин. Получава се уплътняване на артериите, което постепенно става все по-дебело, влошава се състоянието на кръвоносните съдове и в крайна сметка може да се стигне до заболяване на коронарните артерии.
Ако все още не сте напълно убедени в това колко е важно да намалим нивото на холестерина, за да намалим и риска от сърдечна криза, ще цитирам неотдавнашното откритие на група скандинавски учени, че когато холестеринът бива понижен, в случаа с помощта на лекарство, опасността от сърдечен инфаркт намалява драстично, а рискът от хирургическа намеса спада до 37%. Това би трябвало да стимурила всички нас да следим нивото на своя холестерин, да обърнем внимание на храната си и да предприемем нужните действия.
За това много ще ви помогне, ако се ориентирате за нивото на вашия холестерин. Попитайте вашия лекар дали може да ви бъде направен подобен тест и помолете за т. нар. „пълен липиден профил“. Тестът трябва да се повтаря на всеки две-три години, тъй като е малко вероятно резултатите да се променят за по-кратък период, освен ако не промените значително своята храна. Изключение се прави за хората с наследствено високо ниво на холестерина, които трябва да бъдат редовно наблюдавани от своя лекар.
Чесън и холестерин — пробивът
През 1977 година присъствах на една конференция в Кеймбридж, посветена на „добрия“ холестерин HDL — може би първата на тази тема. Доктор Кастели от САЩ говори за опасността от ниското ниво на HDL. За нещастие тогава той все още не можеше да предложи друго лечение, освен промяна в храната, която, както открих, невинаги даваше особено добри резултати.