Доказателствата са красноречиви.
Мазнините на бягството
Триглицеридите се складират в мастните тъкани — мазнината, която покрива тялото ни в по-голяма или по-малка степен. От тези запаси тялото може във всеки момент бързо да мобилизира мастните киселини, за да получи нужната му енергия. Понякога ги наричам „мазнините на бягството“ и следващата история ще обясни защо.
По времето, когато човешките същества носели само по една животинска кожа и земята била населена с мамути и саблезъби тигри, мастните киселини били много важни. Представете си за момент как нашият прадядо, излязъл на лов, изведнъж чува зад гърба си рева на саблезъб тигър. Първата му реакция е паника, последвана от желанието да избяга колкото се може по-надалеч. Тази емоция увеличава количеството на адреналина в кръвния му поток, което на свой ред увеличава пулса и кръвното му налягане и така го подготвя за бягството.
Но за да стане това, тялото трябва да открие източник на енергия, която да даде сили на мускулите. Адреналинът също помага за отделянето на мастни киселини от запасите с мазнини. Едва тогава човекът може да бяга, докато се спаси от тигъра, при което мастните киселини изгарят във вид на енергия, а след това пулсът, кръвното налягане и адреналинът се нормализират.
Какво става в наши дни? Нашата потенциална жертва си седи в офиса, когато звънва телефонът. Това е шефът й, който изказва силното си недоволство от някаква, според него, недобре свършена работа. Адреналинът моментално започва да се покачва, последван от другите ефекти на сляпата паника. Но вместо да се отдаде на физическата активност на „бягтството“, нашата жертва продължава да седи и запалва цигара, за да „си успокои нервите“. Всички тези циркулиращи мастни киселини не изгарят. Вместо това се наслагват направо върху телесните тъкани. Ако това се случва постоянно, нашата жертва може да тръгне по пътя към бъдеща сърдечна криза.
Високото ниво на триглицериди често означава ниско ниво на HDL
Моите собствени изследвания, както и изследванията на много други, показаха, че хората с високо ниво на триглицеридите често имат ниско ниво на „добрия“ холестерин HDL, а когато триглицеридите биват намалени чрез промени в диетата, HDL се увеличава. Това се случи и с мен самия преди около двайсет години, когато открих, че концентрацията на триглицериди в кръвта ми е много висока.
Тъй като бях наясно какво означава това, аз веднага преминах на диета, която трябваше да понижи нивото на триглицеридите; ефектът беше почти незабавен. Само за няколко дни той спадна от 4,72 на 1,9 /нормалното ниво е 2,0/, съпроводен с нарастване на холестерина HDL.
Отговорът на проблема с триглицеридите е да се консумират само малки количества наситени мазнини, захар и алкохол. Чаша вино, особено ако е червено, не вреди; всъщност дори е доказано, че червеното вино в умерени количества предпазва от сърдечни проблеми. Трудностите възникват, когато хората пият редовно големи количества бира и алкохол. В някои случаи това може да доведе до обезпокоително високо ниво на триглециридите. Тук трябва да подчертая, че този феномен не засяга всички, а само малка част от хората, чиито черен дроб очевидно е особено чувствителен към алкохола.
Алкохолът и зигзазите в нивата на триглицеридите
През 1966 година в болницата, в която работех, в два часа една сутрин беше приет трийсет и шестгодишен миньор. Беше се събудил от силни болки в гърдите и се предполагаше, че става въпрос за сърдечна криза.
Тъй като бях изразил интерес към кръвната картина и особено към мазнините в нея при пациенти със сърдечни проблеми, главният регистратор ме помоли да измеря нивото на холестерина и на триглицеридите на новодошлия. Тогава все още не беше възможно да се измерва HDL, а триглицеридните тестове бяха още в пелени. Но дори и така открих, че нивото на триглицерида в кръвта на пациента бе изключително високо.
След около десет дни бе решено, че миньорът изобщо не е имал сърдечна атака, а болките най-вероятно са се дължали на силно храносмилателно неразположение. Преди да си тръгне, му направихме още едно изследване на кръвта. Този път резултатът бе съвсем нормален. Когато поговорих с пациента, открих, че в нощта, в която го бяхме приели, изпил обичайните си четири литра бира. Престоят в болницата, през койте не бе приемал никакъв алкохол, беше нормализирал нивото на триглицеридите. С тъга си дадох сметка, че само няколко дни след връщането му към обичайния начин на живот, то отново щеше да се покачи до небесата.