Възраст
Напредването на възрастта е рисков фактор, срещу който не можем да направим нищо друго, освен да се храним и живеем здравословно.
Храна за размисъл
1. Един бизнесмен има от 1 до 3 пъти по-голям шанс да получи сърдечна криза или някое друго сериозно сърдечно заболяване преди пенсия.
2. Само 8% от смъртните случаи през 1900 година са били причинени от сърдечно заболяване. През 1993 година цифрата вече е 35%.
3. Почти 80% от жените и мъжете на възраст между трийсет и пет и петдесет и четири години живеят вече пет години след първата си сърдечна криза.
КОРОНАРНАТА ТРОМБОЗА
Вече стана дума за механизма на съсирването на кръвта и неговата роля за евентуална сърдечна криза. Нека сега да се спрем на това малко по-подробно във връзка със заболяването на коронарните артерии.
Написани са хиляди научни публикации за съсирването на кръвта. Би било невъзможно тук да засегнем всички фактори, свързани с този процес. Затова ще опиша само някои от ключовите компоненти и ще обясня къде е тяхното място в пъзела, наречен „съсирване“.
ТРОМБОЦИТИТЕ
Тези кръгли и плоски образувания могат да се открият при всички бозайници. Едновременно с животоспасяващата си функция да спират изтичането на кръвта при всяко нараняване, тромбоцитите играят основна роля при атеросклерозата и тромбозата. Тромбоцитите се образуват в костния мозък и при нормални обстоятелства в кръвта ни циркулират големи количества от тях.
Външната мембрана на тромбоцита е от изключително значение за спиране на кръвотечението. Когато всичко е нормално, кръвотечението от незасегнатите кръвоносни съдове се предотвратява, а наранените кръвоносни съдове престават да кървят. С други думи, това е система за контролиране, която позволява на кръвта да се съсирва само когато е необходимо.
Смята се, че мембраната на тромбоцита е източник на субстанция, наречена тромбоцитен фактор 3; когато бъде изпуснат от тромбоцита, той ускорява съсирването. При нормални обстоятелства циркулиращите тромбоцити не се струпват на едно място, нито пък се прилепват към вътрешната обвивка на кръвоносните съдове. Когато тази обвивка обаче бъде наранена, циркулиращите тромбоцити стават лепкави, събират се около пострадалото място и съвместно с други кръвосъсирващи фактори създават съсирек или тапа, за да спрат кървенето.
Тук трябва да споменем определени субстанции, секретирани от артериите по време на активиране на тромбоцитите. При нараняване една нормална артерия отделя тромбоксан A2; той стимулира тромбоцитите да се струпват на едно място, за да спрат кръвотечението. За да предотврати ненужното, прекаленото съсирване, артерията изпуска простациклин. За нещастие, изглежда, че наранените артерии, развили атерома, не отделят простациклин и в резултат усложняват проблема със съсирването.
С разрастването на атерома върху него се образува слой от клетки. Това не става случайно, а се предизвиква от друг продукт на тромбоцитите — фактора на нарастването. Именно той окуражава клетките от вътрешната обвивка да се размножават и да покрият атеромата. След като този процес се повтори неколкократно, се стига до блокиране на артерията.
Консумираният чесън противостои на лепливостта на тромбоцитите
Консумацията на чесън и на лук може да ни спаси от нежеланата лепливост на тромбоцитите. Нека да хвърлим поглед към някои от изследванията, демонстриращи този полезен ефект.
През 1972 година д-р Вайзенбергер и неговите колеги съобщават, че при лабораторни опити лукът възпрепятства събирането на едно място на тромбоцити. Този факт бе изключително интересен, но доказателството за неговата ефикасност трябваше да бъде демонстрирано при хора, преди да могат да се правят някакви заключения за противосъсирващите му свойства. Най-ценното в това изследване беше идентифицирането на субстанцията, възпрепятстваща съсирването, наречена аденозин. Други учени обаче посочиха, че не е възможно това да се дължи на аденозина, тъй като той не се абсорбира от стомашночревния тракт. По-късно започнаха да се правят предположения, че чесънът съдържа неизвестни съставки, позволяващи на аденозина да преминава през клетъчните бариери, които обвиват стомашночревния тракт.