Чесън, лук и фибринолитична дейност
През 1966 година д-р Гупта прави изследване върху пациенти, подобно на предприетото от мен година-две по-късно. Той вземал кръвни проби от болните на гладно и после, след богата на мазнини закуска, съпроводена от 60 грама пържен лук — на определени интервали. Би трябвало да се очаква след подобно мазно хранене фибринолитичната дейност да намалее, с други думи разтварянето на съсиреци да бъде възпрепятствано. Обаче д-р Гупта открил увеличаване на тази дейност.
Сравнително наскоро след изследванията на д-р Гупта бяха публикувани резултатите от други, подобни на неговите търсения. Всички те изучаваха ефекта на изсушен, сварен, пържен или суров лук върху фибринолитичната дейност и във всички случаи се наблюдава увеличение на тази дейност.
По-късно бе открито, че чесновото масло или чесновият сок имат същия благотворен ефект.
Ето някои приятни новини за възрастните хора, чиято фибринолитична дейност започва да отслабва. Д-р Джейн открива, че сто грама лук, даден на пациента преди да бъде изследван, имат по-забележим благотворен ефект върху възрастните хора, отколкото върху младите.
Тук трябва да отбележим още едно изследване — на професор Бордиа, публикувано в международния вестник „Атеросклероза“ през 1977 година. Той дава етеричното чесново масло на четирийсет доброволци, сред които имало десет здрави хора, десет пациенти със стар инфаркт на миокарда и двайсет — с току-що прекаран инфаркт на миокарда. През тримесечния опитен период фибринолитичната им активност нарастнала значително и спадала само при прекъсване на лечението.
Най-интересното в случая е това, че фибринолитичната дейност на пациентите с току-що прекаран инфаркт на миокарда също се подобрила. Важното тук е, че тези пациенти били все още в болницата, където се възстановявали след прекарания инфаркт. Всеизвестно е, че ако фибринолитичната дейност не може да бъде увеличена по време на критичния период непосредствено след кризата, пациентът най-вероятно ще получи нов инфаркт вследствие на по-нататъшното образуване на съсиреци.
ЧЕСЪНЪТ, АСПИРИНЪТ И РИБЕНОТО МАСЛО
От години като средство срещу прекалената активност на тромбоцитите при лечението на сърдечните заболявания и удари се използва аспирин в малки дози. В резултат се увеличава времето на кървене и се намалява лепливостта на тромбоцитите. По този начин се контролира прекаленото образуване на съсиреци.
За да се изчисли времето на кървене на даден човек, на ръката се правят два разреза, всеки дълъг около 5 мм и дълбок 1 мм, като така се избягва нараняването на по-големите кръвоносни съдове. На всеки трийсет секунди потеклата от разрезите кръв се попива с филтърна хартия, докато кървенето престане. Времето на кървене е времето, нужно за спиране на кръвотечението — обикновено между две и десет минути.
Необходимо е едно-единствено близване
Този тест има своите недостатъци, но, въпреки критиката за неговата точност, която се надига на равни интервали от време, той е повсевместно възприет метод за измерване на кървенето. Дозата аспирин, използвана най-често за увеличаване времето на кървене, е 75 мг дневно. През 1981 година присъствах на една конференция в Торонто, на която покойният професор Дж. Р. А. Мичъл изказа следното мнение: дневната доза, необходима за възпрепятстване слепването на тромбоцитите, е не повече от едно-единствено близване на таблетка аспирин.
Аспиринът създава ли проблеми?
Около 1% от пациентите, които вземат аспирин, за да контролират съсирването, страдат от значителни вътрешни кръвоизливи, причинени от дразнещия ефект на лекарството. В такива случаи трябва да търсим заместител на аспирина. Много е вероятно след още някои изяснявания по този въпрос това да се окажат чесънът и рибеното масло; и двете имат малко, ако не и никакви странични ефекти.
Рибеното масло и времето на кървене
През 1990 година председателствах срещата на група експерти на международно равнище с цел разискване на ефекта, който оказват рибата и рибеното масло върху времето на кървене и възможното взаимодействие между тях и аспирина. Очевидно при положение, че и аспиринът, и рибеното масло удължават времето на кървене, би могло да се стигне до прекалено кръвотечение, ако се вземат и двете едновременно.
Прегледах почти сто научни издания, в които се публикуваха резултатите от изследвания върху ефекта на рибата и рибеното масло върху времето на кървене. С едно-две изключения то нарастваше и това навеждаше на мисълта за благотворното въздействие върху тромбоцитите и следователно намаляване на риска от образуване на тромби.