Грък в Британия с римските легиони
След като римляните дължали толкова много на гърците, няма нищо чудно в това, че главният лекар на армията на Юлий Цезар през 55 и 54 г. пр. Р. Хр. е бил гъркът Диоскоридес. Той използвал изключително много чесъна при борбата със здравословните проблеми сред римските легиони, нападнали Британия. По съвета на Диоскоридес войниците дъвчели редовно чесън, за да се предпазват от дихателни и белодробни проблеми и като средство за общо подсилване. Издръжливостта била изключително важна при дългите преходи, когато за един ден се изминавали по трийсет и повече мили. Влажният климат трябва да е бил доста важен съюзник на древните британци, тъй като се сторил много негостоприемен на римляните. Чесънът им помогнал да държат на разстояние доста болести. С времето употребата на това растение като лекарство била възприета и от местните жители.
Вероятно именно така чесънът е стигнал до Великобритания, освен ако финикийците не са го донесли още по-рано. Напълно вероятно е по-късно той да е играл важна роля при лечението на болести като холера, проказа и тифус, за сваляне на висока температура, за унищожаване на микроорганизмите, причиняващи респираторни заболявания и на бактерията на диарията, от която страда в един или друг момент голяма част от населението дори в наши дни.
ЧЕСЪНЪТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО И ПО-КЪСНО
През Средновековието чесънът става важна част от диетата на европееца и се използва като разменна монета. Двама известни лекари от XVI в., Парацелз и Лоницер признават антитоксичните му свойства. Лоницер описва също така и ефективността му при борбата с чревните паразити, от които вероятно е страдала огромна част от населението през Средновековието. Немски справочник за билките, „Dasneue Krauterbuch“, издаден през 1926 година, препоръчва чесъна срещу настинки, газове, колики и глисти.
Шекспир споменава нееднократно за чесъна в своите пиеси. В „Сън в лятна нощ“ /Четвърто действие, Втора сцена/ например Ботъм казва на своите колеги актьори да не ядат нито чесън, нито лук, „…защото дъхът ни трябва да бъде сладък“.
ВСИЧКО ЗА ЗДРАВЕТО И ЧЕСЪНА
Един от съвременниците на Анри IV, крал на Франция /1566-1593/, го описва като „дъвчещ чесън и с дъх, който може да повали вол от двайсет стъпки разстояние“. По-късно, през 1607 година, сър Джон Харингтън пише в „Английският лекар“: „Яжте чесън, тъй като той спасява от смърт, макар след това дъхът ви да става неприятен. И не се присмивайте на чесъна, както правят някои, които мислят, че с лютивината си той само кара хората да мигат, да пият и да вонят.“
Чумата
Средновековието ще се запомни и с една от може би най-ужасните епидемии в европейската история, Черната смърт. Бубонната чума се разпространява бавно през Азия и Европа и достига Англия през 1349 година. Следващата епидемична вълна е през 1665 година. И в двата случая тя застига и убива милиони хора из цяла Европа, като понякога помита цели градове и села.
В онези дни било обичайна практика да се гори и опушва със сяра с надеждата, че това ще убие причинителя на болестта. Тази практика, която не винаги е била особено ефикасна, може да е била резултат от навика да се яде чесън. Серните съединения в чесъна се излъчват през дробовете, а ароматът се отделя също така и през кожата. Бълхите, носители на чумата, по-рядко биха хапали редовните консуматори на чесън.
Чесновият мирис може да бъде животоспасяващ
В Чешир, Северна Англия, се пази къща, в която по време на чумната епидемия от 1665 година, се складирал чесън. Нито един от нейните обитатели не бил засегнат от болестта и се предполага, че именно миризмата на чесън е спасила щастливците от иначе почти сигурна смърт.
Във Франция карали престъпниците да изнасят мъртвите жертви на чумата от къщите им, да ги товарят на коли и да ги отнасят до специално изкопаните за масови погребения ями. Четирима крадци, които оцелели след това изпитание, изглежда дължали късмета си на консумацията на винен оцет с натопен в него счукан чесън. Това питие продължава да се приготовлява и до днес във Франция и е известно под името „льо винегр де катр вольор“ или „оцетът на четиримата крадци“.
В НАШЕ ВРЕМЕ
На бойното поле