„… пресният чеснов сок, прецеден през парче плат… няма определена доза. Докато го пие, някой до него трябва да го разхлажда, като вее леко с ветрило от палмови листа; а ако припадне, докато пие, да се напръска със студена вода и да се разтрие с паста от сандалово дърво.“
Обичайни дози
Въз основа на опита и логиката ние смятаме, че подходящата лечебна доза чесън е три скилидки дневно. При по-малко количество не може да се надявате той да има някакво действие срещу инфекциите. Сиропът на Майкъл Тиера, за който ще стане дума по-късно в тази глава, е грижливо обмислен препарат и е взаимстван от неговия наръчник „Как да боравим с билките“; препоръчваната от него доза е около девет грама или три скилидки дневно. В „Британска билкова фармакопея“, полуофициалния справочник за билкари, става дума за два до четири грама три пъти на ден. Има и други народни лекове и препарати, при които се предписва една скилидка три пъти дневно. Това не е прекалено голямо количество. Жителите на някои китайски провинции и членове на индуската религиозна секта джайна консумират редовно по една глава чесън на ден, независимо от здравословното си състояние.
Дозите при научните изследвания често достигат насищащи нива, тъй чрез тях се стремят към решителни и бързи резултати. Тенденцията към съсирване на кръвта е най-чувствителна към действието на чесъна; именно в тази област изследователите постигат значително намаляване само с една и дори с по-малко от една скилидка чесън дневно. Но когато дозите, използвани при научните изследвания стават значително по-ниски от онези, които наричаме „обичайни“, ефектът постепенно се изгубва.
Малки профилактични дози
Под този термин се разбира една скилидка чесън на ден. Това може би е по-приемливо за северноевропееца, непривикнал с чесъна, но то е възможно само при едно изключително омекотено, продължително лечение или като превантивна мярка. Подобно количество намалява успешно образуването на кръвни съсиреци и нивата на холестерина, стига да се взема в продължение на достатъчно дълъг период.
Как да приемаме суровия чесън
Съществуват много начини за приемане на чесъна с медицинска цел, но никой от тях не може да се сравни с директната му консумация в сурово състояние. По този начин човек получава най-много алицин. Суровият чесън най-добре се справя с всякакви видове инфекции — храносмилателни проблеми, бронхити, абсцеси и т. н. При изключително важната операция за неговото счукване, по възможност не трябва да остават никакви парченца; желателно е да се превърне в хомогенна кашица. Най-доброто решение на въпроса е да го смелите в мелничката на миксера. Ако количеството не е достатъчно, може да добавите глава лук, но не я включвайте в дозата. Ако не разполагате с подобен уред, използвайте месомелачката или пресата за чесън. В краен случай може да нарежете скилидката колкото се може по-дребно, след това да сложите острието на ножа легнало върху й и да натиснете с юмрук. Поставете смачкания чесън в затоплена до стайна температура вода и разбъркайте, като добавите мед за вкус. След като изпиете съдържанието, сдъвчете парченцата, които не са се смлели добре. Тази забележка е много важна, тъй като дори в пресичката, част от него остава цяла и ако не я сдъвчете добре сега, тя просто ще премине несмляна през вашия храносмилателен тракт както всяко друго растително влакно. Опитайте да поемете малко вода в устата си, докато дъвчете, тъй като това ще намали лютивината.
Съществуват различни препарати, които можете да си направите сами. Може би ще ви се стори по-удобно да имате някой от тях винаги под ръка, вместо да трябва да мелите всеки път. В края на тази глава даваме подробна информация как да ги приготвите. Тяхната употреба дава известни предимства. Препоръчваме да използвате олиото за инфекции като например възпаление на ухото или там, където пресният сок дразни кожата. Целта на сиропите е да намалят болките в гърлото и да подпомогнат затрудненото храносмилане. Не оставяйте препаратът да стои дълго, защото това означава, че неустойчивият алицин ще се разгради до различни сулфиди. Но тези препарати са изключително ефективни за кръвообращението, за „затопляне“ на тялото, като омекотен лек за болно гърло и като антитоксично средство. Те обаче няма да действат така силно срещу бактериите и гъбичките, както суровия чесън. Ако желаете да приготвите нещо възможно най-богато на алицин, трябва да се спрете на рецептата срещу инфекции на Монсиньор Грийнсток.