В резултат на това, на билките започва да се гледа като на продукт на невежото, неуко минало и те излизат от мода — в медицината, както във всяка друга област на живота, също съществуват модни тендецнии. Новите лекарства можели да се приготвят и продават готови, разделени на дози и насочени срещу определени заболявания; билките били смущаващо неопределени в действието си и силата им варирала според дозировката. Постепенно те изчезнали от фармакопеята, официалния списък на лекарствените средства. Причината не била в тяхната неефективност — ефикасността им никога не е била обект на обстойно проучване — а фактът, че те просто нямали място в новите медицински възгледи. Химически чистите лекарства продължили възхода си напред. През 30-те години се появяват сулфамидите, от 40-те години започва ерата на пеницилина и другите антибиотици и, в много случаи, те действително спасяват не един човешки живот. Те определено се справяли с острите и опасни болести по-сигурно от повечето билки. Но сега вече знаем, че съвременните медикаменти са силни и относително токсични и би трябвало да се използват само тогава, когато няма никакъв друг избор. Загрижените за здравето си хора бяха принудени да се замислят отново и да ги пият само при абсолютна необходимост. Прекалено често краткотрайният комфорт и бързото оздравяване се плащат за сметка на по-нататъшното здраве. Някои антибиотици и противогъбични агенти например могат да намалят жизнеността, да нарушат храносмилането, да предизвикат алергии или инфекции от типа на кандидозата, дрождеподобната гъбичка. Същевременно те може да направят тялото по-податливо на същата тази болест и да увеличат вероятността инфекцията да се върне отново, нещо до болка познато за страдащите от цистит или уретрит. Поради тази причина антибиотици не би трябвало да се пият за всяко най-дребно възпаление или за болно гърло, но без тях, разбира се, не можем да минем при една пневмония например. Много по-добре е да контролираме кръвното си налягане и нивото на холестерина чрез начина на хранене. Но ако кръвното ви налягане внезапно скочи и спадне рязко, не се колебайте да отидете на лекар.
Разнообразието на дествието на една билка може да бъде голямо предимство, а не слабост, тъй като тя лекува разклатеното здраве по няколко различни начина. Така например, ако приемате чесън заради упорития си бронхит, той ще се пребори и с бактериите. Освен това ще „затопли“ тялото ви; може да започнете да се потите и по този начин да се освободите от болестта. /В традиционната практика, на увеличаване количеството на отделяната урина се гледа също така като на полезно./ Метаболизмът се подобрява и отровите се изхвърлят. Всичко това не се извършва за сметка на вашата жизненост. И, разбира се, без да се отрази на портфейла ви. В повечето случаи такова лечение ще бъде ефикасно, ако се съчетае с други мерки, като например отказване от млечните продукти и рафинираните храни. Могат да се използват и други билки, като подбел и градински чай, които подпомагат отхрачването и пресушават секрецията. В сравнение с тях съвременните медикаменти за хроничен бронхит са минимални. Сред тях са експекторантите11, които би трябвало да помогнат за изкашлянето и изхвърлянето на секретите, но е известно, че са сравнително безполезни. Другите са средствата за потискане на кашлицата, като кодеина, но те могат да причинят по-дълбоко разпространение на възпълението. Антибиотици се дават само тогава, когато инфекцията внезапно стане остра. Определено няма какво да изгубите, ако опитате да вземате чесън срещу бронхит. От друга страна, многобройните ефекти на чесъна върху кръвообръщението — намаляване производството на холестерин и мазнини и на образуването на кръвни съсиреци — може да заместят комбинацията от традиционни лекарствени средства, които биха дали цяла поредица от странични ефекти.
Билките имат още едно предимство: те могат и да предпазват, и да лекуват, като използват един и същ принцип. Чесънът намалява съдържанието на холестерин в мазната месна храна, дълго преди в кръвообръщението да се е появило нещо неестествено. Когато пътувате в чужбина приемът на чесън в нормални дози ще ви помогне да се справите с непознатите бактерии и да предотвратите евентуално стомамашно неразположение. Вероятно точно това имат предвид Плиний и много билкари, когато твърдят, че чесънът е „от голяма полза при смяна на водата и местоживеенето“. В по-големи дози той ще излекува стомашни инфекции. Съвременните антибиотици, от друга страна, не могат да се използват с профилактична цел; човек не може да пие непрекъснато пеницилин. Когато се направи подобен опит, както например да се дават постоянни дози на интензивно отглежданите в промишлени условия кокошки и телета, животните се превръщат в развъдници за по-силни и устойчиви микроорганизми; сега вече се признава връзката между това и непрекъснато увеличаващите се случаи на салмонела и хранителни натравяния.