Анте Томич
Чудото в Поскокова Драга
Превела от хърватски
Русанка Ляпова
ИК „Колибри”
2015 г.
Обработка: Bridget
Анотация
„Чудото в Поскокова Драга" заема ключово място сред тях, защото е най-комплексният му роман, който въвежда в литературната вселена на Томич рода на легендарните Поскоци, герои и в следващата творба на писателя.
Историята за стария Йозо и четиримата му синове, тръгнали да завоюват заветната си половинка, е населена с отвличане, полицейско преследване, мъчително криене и зрелищно бягство, жестоки конфликти и неочаквани прояви на нежност, преплетени в умело съчетание на романтична комедия и „далматински уестърн" с елементи на водевил, трилър и роман пътуване. Неусетно сред забавните приключения се промъкват и характерните за автора размисли за сблъсъка между старото и новото, между традиционния свят на мъжете и новия свят на жените, които знаят какво искат и как да го постигнат. Безкрайно духовит и отлично написан, романът „Чудото в Поскокова Драга" грабва вниманието на читателя и го държи живо до последния ред. Ето защо се надяваме да бъде оценен от всеки, който обича стойностната хумористична проза.
Биографични данна на автора
Роден в Сплит през 1970 г., философ и социолог по образование и хуморист по призвание, Анте Томич започва литературната си кариера като журналист в хърватския ежедневник „Свободна Далмация". Първият му сборник с разкази „Забравих къде съм паркирал" (1997 г.) и преди всичко дебютният му роман „Какво е мъж без мустаци" (2000 г.) го превръщат в един от най-обичаните, четени и филмирани автори. Следват още сборници с разкази и есета, книги с репортажи и статии и най-вече романи, които по неподражаем начин разкриват живота и манталитета на селяните от далматинското Загоре.
На Зринка Тукич
Та, значи, Джон Лий Петимор ме казват мен
и с името на моя татко и на дядо съм роден.
Не сте видели дядо ми при посещения предишни, че той в града е идвал по веднъж до дваж годишно.
Купувал си е петдесет кила мая, казан с тръби и всички знаели, че тайничко уиски ще вари.
Но данъчният тъй държал да си го окошари,
че го докопал и в дранголника го вкарал.
Това се случило, преди да се родя, но знам,
че той не се завърнал никога оттам.
СТИВ ЪРЛ
Първа глава
разказва надълго и широко за десетките рецепти за приготвяне на качамак, за грешките при прането на цветни дрехи и за супата в пепелника. Двама за малко да бъдат убити, а трети решава да се жени и не се знае кой от тях е повече за жалене
Високо в планината е Поскокова Драга1. Трудно ще я намерите сами, закътана е, защитена като крепост, достъпна единствено през криволичещата теснина, която се разширява неочаквано зад един от завоите в малко карстово поле, а после, само след около двеста метра, завършва с висока, почти отвесна скала. Тук, на тази камениста, рядко огрявана от слънцето земя, има няколко нивички, засети с детелина, няколко реда картофи и нахут, две лехички с лук, отвоювани с мъка от пущинака с драки, ясен и габър. Оранжевите цветове на тиквите греят върху малко сечище, опасано с насип.
В дъното на долината, току под скалата, се е сгушило селото — десетина изоставени, рухнали и обрасли с треволяк каменни къщи и схлупени яхъри с изпочупени керемиди, а насред цялата тази пустош се кипри бялата двуетажна къща на Йозо Поскок, единствения, който остана да живее тук със синовете си върху отколешния имот на своето пръснало се по света племе. Поскоците се бяха изселили отдавна, бяха се задомили в далечни градове, хванали се там на работа, изучили децата си, забравили и родния край, и своята вековна бунтовническа история.
Някога те били горди и непокорни люде, разбойници и контрабандисти, които изскачали от стадото, маскирани в овчи кожи, и с късите си закривени ножове колели наред турските бирници, австрийските земемери, югославските жандарми, милиционери и пощаджии. В църковните летописи са описани грижливо ред случаи с този или онзи държавен служител, надценил собствения си авторитет и дръзнал да дойде в Поскокова Драга, а после задълго изчезнал без следа. След бая време чобаните го намирали в някой ров разкъсан от зверовете. Разпознавали го единствено по златовезаната униформа, с която клетникът се пъчел приживе.