* * *
Докато закопчаваше ципа на гърба на булчинската й рокля, майката на Ловорка гледаше дъщеря си в огледалото и от вниманието й не убягна потиснатото й настроение.
— Голяма си патка! — рече вбесено тя.
— Какво да правя, като не го обичам... — прошепна Ловорка.
— Хайде, пак почна. Не го обичала. Много важно! Понякога си купиш обувки, пък те се окажат възтесни. Голяма работа, ще ги разтъпчеш. Да не мислиш, че някой ще ти дойде с обувка, правена точно за твоя крак? Я стига, скъпа! Даже и на Пепеляшка не й е била тамън, ама момичето било разумно, видяло, че момъкът е на място — хърватин, католик, кротък по нрав, свободен, материално обезпечен, физически и душевно здрав, има за какво да се хванеш... И какво повече ти трябва? Стиснеш зъби и се обуеш. Пък че малко ти убива на пръстите или ти стиска на петата, карай! Важното е да не си боса.
— Единайсет без пет, двете стрелки се сляха, някой си мисли за мен — рече замислено Ловорка, а старата разбра, че дъщеря й изобщо не я беше слушала.
— Вървете на майната си и ти, и двете стрелки, застанали една върху друга!
* * *
В десет и петдесет и пет, точно по план, пред двамата полицаи в парадни униформи, застанали на Перистил пред колоните на катедралата, се появиха двама свещеници в черни одежди, с бели огърлици под якичките на черните им ризи. Единият бе висок, зализан, с очила с дебели четвъртити рамки и поддържана брадичка, а другият възнисък, пълничък, с мустачки.
— Поканите, ако обичате — подкани ги полицаят, а по-ниският свещеник бръкна с ръка в левия вътрешен джоб на сакото си. После в десния, в двата външни. Провери дори в тези на панталоните, като се усмихваше смутено на служителите от Министерството на вътрешните работи.
— Май са останали в хотела — рече най-накрая с извинително-раболепен поглед. — Сутринта Негово Превъзходителство бързаше да обиколи Архиепископската семинария и в бързината сигурно сме я...
— Не може без покани — прекъсна го неумолимо полицаят. — Хайде, изчезвайте!
— Ама моля ви се, Негово Превъзходителство апостолическият нунций монсеньор Джулиано Салваторе е пристигнал специално да съпроводи господин Капулица и неговата избраница при тяхното акостиране в брачното пристанище...
— Момко, ти чу ли какво ти казах?
— ...и да им поднесе лично сърдечните поздравления на светия отец Бенедикт XVI — завърши дебеланкото на един дъх, а двамата полицаи тутакси се гипсираха.
— Бенедикт ли? — повтори подозрително единият.
— Папа Бенедикт XVI — кимна по-ниският свещеник. — Негово Превъзходителство апостолическият нунций — продължи, като посочи високия си спътник с брадичката и очилата, — ще бъде силно разочарован...
— А ти какъв си му? — прекъсна го полицаят.
— Вие — поправи го внимателно колегата му.
— Преводач — обясни свещеникът и се обърна към апостолическия нунций, като му каза нещо кратко на италиански.
— Си, си — отвърна спътникът му, като кимаше авторитетно и подръпваше брадата си.
Изглеждаше, че Негово Превъзходителство не е от най-многословните. Това не бе за чудене, защото „си, си" беше всичко, което знаеше на италиански.
— Моля ви, предайте на апостола нунций... — започна първият полицай.
— На апостолическия нунций — поправи го вторият.
— На господин апостолическия нунций, че се извиняваме за неудобството — завърши първият и вежливо се отмести, за да стори път на Негово Превъзходителство.
Нашенецът преведе, а монсеньор Салваторе рече още веднъж достолепно „си, си" и на минаване се поклони лекичко на полицаите.
— Имаше ли някакви проблеми? — попита със строг глас полицейският началник, когато пристигна след няколко минути на Перистил в костюм от сив сатен с бяла роза в бутониерата.
— Всичко е под контрол, господине — отговори по устав подчиненият.
— Внимавайте, ще ви държа лично отговорни, ако се случи някоя свинщина. Знаете какво правя в такива случаи, нали?
Двамата нещастни полицаи мигом пребледняха от ужас и неволно закриха с ръка слабините си, защото беше добре известно как, редом с дисциплинарните комисии и канцеларските бумащини, началник Капулица наказва сурово свинщините. За една грешка режеше едната топка. За втора грешка — втората. За трета лишаваше от допълнителното възнаграждение за топла храна.
— Прекрасно изглеждате, господин началник — осмели се да промълви угоднически единият полицай.