Ала тази вечер заради шума от стаята над тях все не успяваше да се съсредоточи върху случките на екрана. Домагой и двамата инкасатори гледаха уплашено как старецът се чумери и подскачаха всеки път, щом се чуеше, че горе нещо пада, или стените почнеха да се тресат, или пък отекнеше диво:
— О, животно! Ооо, какво правиш, животно такова!
Най-малкият син кършеше пръсти от ужас, докато се вслушваше в необузданата любовна игра на брат си и невестата, в лудешкото им виене, унесено мъркане, весело цвилене, разнежено пръхтене, нежно кудкудякане, сладко проблейване, сластно мяучене, болезнено охкане, заплашително ръмжене и палаво лаене. Когато най-сетне от стаята се зачу нежно чуруликане, Йозо изключи нервно телевизора, стана и със сериозен глас обясни на присъстващите представители на по-младото поколение:
— Деца, внимавайте! — размаха предупредително пръст той. — Земният ни живот е пълен с изкушения и злото само дебне как да докопа някоя християнска душа, ама няма по-голяма беда от тая, кога някой мъж, особено от по-младите, се остави долната му глава да мисли вместо горната. Щом отстъпи пред греха на плътта, младокът забравя и отде е дошъл, и накъде се е запътил. Жената го хваща, смачква, изцежда, съсипва. Момъкът, който довчера е бил здрав като дрян, вече не става за нищо. Блее кат теле, да ме прощавате, в женския задник и вече не ще го видиш ни в кръчмата, ни на игра на боча или карти, нито на лов, не го бива даже да се напиеш с него, а камо ли да се сбиеш. Всичко добро и радостно, дето скъпият Бог е сторил за нас, мъжете, за него е вече изгубено. Пропаднал е хептен и дяволът го е отнесъл цял-целеничък. Само туй исках да ви кажа, деца мои. Сега Йозо отива да си легне, пък вие както щете.
Шеста глава
учи, че четенето е предимство, но също така и че не трябва да се вярва на всичко прочетено, после една жена пада от много високо, а по-късно се хващат на бас на една пица
— Ами ако отместим два-три реда, какво ще открием, а?
— Приятел, ако не вярваш, провери сам. На твое място не бих направил нищо без мотокар, ама сигурно ти най-добре си знаеш.
Докато Горан Капулица и Желко Кларич се надхитряха така в късния следобед на магистралата недалеч от Солин, край влекача с испански зеленчуци и по-нататък, край безкрайната колона от автомобили пред полицейската блокада, в посока към града мина черният форд ескорт без регистрация с Бранимир и Звонимир в него, тръгнали на мисия по спасяването на брат си. Трябваше им повече време, отколкото на Крешимир преди четири седмици, за да открият улицата на роднините си, защото те двамата може би само два или три пъти, и то преди доста години, бяха идвали в Сплит. Вече почти се беше смрачило, когато най-сетне намериха на „Сучидар" пететажната сграда и паркираха пред цъфналите акации.
— Май не са си вкъщи — установи Звоне след десетминутно безплодно звънене на вратата на Иве и Роса, затова излязоха отново на паркинга и зачакаха на счупената пейка отсреща. Някъде след около час пробваха отново, в случай че чичото или лелята са били у някои съседи, но когато и този опит не даде резултат, тръгнаха надолу към града, като пътьом се стараеха да запомнят кръстовищата, къщите и надписите, за да успеят после да се върнат.
С приближаването към центъра се разминаваха с все по-многолюдни групички младежи, които, шумни и издокарани, с коси, лъщящи от гел, се бяха запътили на вечерна разходка. Бранимир дори дръзна да заговори една девойка, която вървеше сама, вирнала самоуверено глава, и потракваше с високите си токчета.
— Ще ти падне чантичката — подхвърли й тарикатски той, но тя дори не го удостои с поглед и това леко го обезсърчи.
Миг по-късно разклатеното му достойнство се позакрепи, когато две момичета на ролери профучаха край него и на минаване едната му пъхна някакво зелено листче в ръката.
— А, мерси! Ще ти звънна! — успя да й викне, докато тя изчезваше в навалицата зад него, плъзгайки се умело на колелцата. — Мацката ми даде номера си — показа гордо Бранимир листчето на брат си.
— Я да видя — поиска Звонимир.
– Как ли пък не!
— Е, ебаси, няма да й звъня, само да го видя.
Бране му подаде неохотно зеленото листче, а Звоне само го погледна и му го върна.
— Получил си талон за покупка на керамични плочки и санитарни изделия.
— Не се будалкай!
— Дават ти пет процента отстъпка, ако отидеш с това листче.
— Да вървят на майната си! — изруга Бранимир, смачка флайера и го хвърли на земята.