— Миле! Миле! Миле! — започнаха да скандират демонстрантите.
— Помислете си кой ще остане да ви защитава, щом арестувате най-добрите си войници, сякаш са крадци и убийци, щом ги гоните като диви зверове...
— Тъй си е...
— ...щом ги разпъвате на кръст, както фарисеите са разпънали Исус Христос, Спасителя наш..."
О, хърватска майко, не тъгувай, не плачи — запя треперливо някой, може би и за да прекъсне оратора, чиято реч доста се проточи.
О, хърватска майко, не тъгувай, не плачи — поде с готовност тълпата.
Соколите твои ще умрат за теб, ти ги само призови — зарева народът пред полицейския участък, където тъкмо спираше комбито на телевизията и от него изскочиха репортер с продълговат жълт микрофон и оператор с камера на раменете. Ораторът с мегафона поприглади косата си, като видя, че са дошли от телевизията, а облечените в черно вирнаха леко брадички.
— Както ни информираха за намерението си късно снощи, членове от Сдружението на хърватските ветерани се събраха днес в девет пред полицейския участък тук, в Сплит, за да изразят недоволството си по повод арестуването на Миле Скрачич, военен инвалид и многократно награждаван доброволец от Отечествената война в Хърватия — започна телевизионният репортер, като застана с гръб към демонстрантите. — Да припомним, че Скрачич беше задържан на разпит поради съмнения в съучастничество във вчерашното дръзко нападение на засега непотвърден брой маскирани мъже на венчавката на шефа на полицията Горан Капулица. Въоръжените нападатели отведоха невестата на Капулица, а Скрачич бе заподозрян, че е подпомогнал бягството на извършителите. Но както научихме от наши източници, близки до полицейските кръгове, силите на реда и закона не разполагат с нито едно наистина неопровержимо доказателство срещу бившия ефрейтор, на това мнение са и от Сдружението на хърватските ветерани, които изтъкват, че става дума за поредното продължение на перфидната политика на омаловажаване...
Неочаквано телевизионният репортаж беше заглушен напълно от ръкопляскане и викове „ура".
— Миле! Миле! Миле! — заскандираха отново възторжено протестиращите, защото невинно обвиненият ветеран, чорлав и изтощен, но усмихнат, в същия миг се появи на вратата на полицейския участък. Двете монахини със свещичките започнаха да се кръстят и да благодарят на небесата за щастливия изход, докато на излизане ефрейторът удряше триумфално дланта си в дланите на мъжете по анцузи.
— Уважаеми зрители, както се вижда зад гърба ми, ефрейтор Скрачич току-що бе пуснат на свобода! — развълнувано повиши глас репортерът, за да надвика тълпата. — Сега ще се опитаме да си проправим път до него, за да разберем как ще коментира случая... Господин Скрачич — обърна се телевизионният репортер към ефрейтора, — полицейските сили ви задържаха на разпит почти двайсет и четири часа. Обществеността се пита защо?
— И аз това се питам — отговори Миле гневно. – Мога само да кажа, че когато заминах да воювам през есента на деветдесет и първа, не можех дори да предположа, че държавата, за която съм се сражавал и съм бил раняван, един ден ще ме преследва, сякаш съм й върл душманин. Арестуван съм за права бога в една мръсна кампания, която цели да сатанизира святата саможертва на всички нас, отишли да браним родината. За щастие, моите верни другари от фронта бяха с мен...
— Миле! Миле! Миле! — заскандираха отново насъбралите се.
— С мен бяха моите верни съратници, хората, с които на предната фронтова линия делях и добро, и зло — продължи ефрейторът. — Те въстанаха против несправедливостта, която ми беше причинена. Мога само да им кажа: благодаря!
— Все пак съм длъжен да ви попитам. Изчезна невестата на началник Капулица, а вие решително отхвърляте обвиненията, че имате нещо общо с това, нали така?
— Напълно! — заяви Миле. — И го повтарях през цялото време, докато ме държаха арестуван. Не знам защо ме свързват с този гнусен акт и донякъде това ме и обижда. Само едно нещо, ако разрешите, бих споделил в тази връзка.
— Заповядайте.
— Ако бях жена на Горан Капулица, и аз щях да избягам.
— Господин Скрачич, много ви благодаря.
— И аз ви благодаря.
Като се стараеха да останат незабелязани, близнаците изчакаха отстрани ефрейтора да се разцелува с приятелите си, да благодари на свещеника и монахините, както и да се ръкува с представителите на политическите партии. И едва когато народът пред полицейския участък почти се разотиде, а ефрейторът се запъти към мотора си на полицейския паркинг, те се осмелиха да приближат.