Доктора се прокашля многозначително.
— Чу ме — прошепна отново Капулица и направи закачлива гримаса, като прехапа език и присви глава между раменете. — Та за какво ни е нужен той? – продължи началникът. — Вие знаете какво е магнезиев трисулфат тетрахидробинитрохлорид, нали?
— Тетра... какво? — попита Бранимир.
— Магнезиев трисулфат тетрахидробинитрохлорид.
— Май съм чувал нещо подобно.
— Известен още като серум на истината — обясни началникът.
— А, не, не е същото — реши Бране. — Мислех, че говориш за нещо друго.
— Няма значение — махна с ръка Капулица. — Магнезиевият трисулфат тетрахидробинитрохлорид има вълшебното свойство да неутрализира волята на човека, а волята, както знаят всички, които са чели Шопенхауер, е по-силна от интелекта, на практика тя е негов господар. Негова същност. Ако нещо противоречи на сърцето, то не влиза в главата, твърди Шопенхауер. Обаче ние сега ще го прецакаме. Ще заобиколим сърцето и ще отидем направо в главата. С четиристотин милиграма магнезиев трисулфат тетрахидробинитрохлорид вашият разум ще се разтвори пред мен като книга. Аз, Горан Капулица, ще бъда ваш господар! — прошепна възбудено полицейският началник. — Ще ми кажете всичко, за което ви питам, ще изпълнявате всичко, каквото ви заповядам.
— Господи боже мой, ти съвсем си откачил — отвърна загрижено Звонимир.
— Почакай и ще видиш — усмихна му се зловещо Капулица. — Ей сега ще видиш кой е откачил. След час ще знам всичко, къде е оня разбойник, брат ви, и къде е закарал жена ми. Вие двамата ще ме отведете при него. На тепсия ще ми го поднесете... Докторе, ще почваме ли? — попита началникът мъчителя.
— Двайсет минути — отговори с дрезгав глас старецът.
— Отивам да свърша още една работа през това време. Приготви ги, докато се върна.
Началникът излезе, а Бранимир усети, че токата на колана, който стягаше лявата му китка, се беше поразхлабила. Загледан пред себе си, захвана скришом да движи ръка и да отпуска все повече закопчалката.
Гърбавият старец продължи с гръб към тях да приготвя разтвора, когато Звонимир неочаквано зачурулика:
— Пиук, пиук, пиук, пиук, джив, джив, джив джив... джииив!
Мъчителят се изправи бързо и се обърна.
— Пиук, пиук, пиук, пиук, джив, джив, джив джив... джииив! — изчурулика още веднъж Звоне, а старецът докуцука до него и се завря в лицето му.
Чак като дойде на светло, лъсна грозният продълговат белег, който се спускаше от веждата над дясното му око почти до брадичката.
— Я, я дай още веднъж! — заповяда на Звонимир.
— Пиук, пиук, пиук, пиук, джив, джив, джив джив... джииив!
— Ооо! — възхити се мъчителят. — Това е кадънка. Чакай да отгатна, петгодишна, нали?
— Къде ти! Няма повече от година.
— Не може да бъде!
— Да пукна, ако лъжа! — закле се Звоне.
— Да не повярваш — учуди се Доктора, но после си спомни защо е дошъл и размаха костеливия си пръст към Звонимир. — Хе-хе-хе! Искаше да ме измамиш, а?!
Върна се в ъгъла и свали разтвора от примуса, а после го смеси с някакъв прах и го погледна преценяващо на светло. Очевидно доволен от резултата, напълни с тюркоазената течност две големи инжекции.
— Пиук, пиук, пиук, пиук, джив, джив, джив джив... джииив! — предизвика го отново Звонимир.
— Невъзможно! — прошепна смаяно Доктора.
— Пиук, пиук, пиук, пиук, джив, джив, джив джив... джииив!
Мъчителят остави стъкленицата и отново се довлече до арестанта.
— На година, казваш.
— Миналия месец направи година.
— Я дай пак!
— Пиук, пиук, пиук, пиук, джив, джив, джив джив... джииив! — зачурулика още веднъж с готовност Звонимир.
Устните на мъчителя с международна репутация се разтеглиха в широка усмивка и откриха редки жълтеникави кътници.
— Много е талантлива — рече покъртен.
— Не съм виждал по-добра — съгласи се Звонимир. — Щом я чух, в същия миг се влюбих в нея. Сърцето ми открадна това глупаче.
— Не ми разправяй, на мен сто пъти ми се е случвало — поклати разнежен глава гърбавият старик. – Знаеш ли — добави, — като те виждам какъв човек си, и ми става жал, че си ми пациент.