— Разправя ми един, дето живее срещу джамията — продължи да разказва кривогледият вероятно история, която беше подхванал още в колата, — че всяка сутрин ги гледа как си мият краката, преди да влязат вътре.
— Не се занасяй!
— Кълна се, мюслитата насред Загреб си изуват кундурите и чорапите и си мият краката!
— Пфу! Тяхната мамица! — плю погнусено клепоухият. — Дошли в Хърватия да си мият краката!
— Тия, дето си мият краката, трябва да ги натикат всичките в лагери! — завърши лаконично щърбавият със сипаничавото лице.
— Също и педалите, да им го начукам! — добави хърбавият дребосък.
— Да се очисти Хърватия от тая измет — обобщи клепоухият, докато си бъркаше в носа.
— Разправях ли ви как веднъж ме нападнаха трима циганьори? — разпали се онзи с по-късия крак. — Те тримата с ножове. Ей толкоз дълги! Като саби, ебати! Пък аз изригвам единия с крак в гърдите, другия с юмрук между очите, после единия с коляно в топките, другия с чело в носа, пък на третия му захапвам ухото и на другия...
— Скивай ква мутра — прекъсна го дебелакът, щом забеляза Дензъл Уошингтън на екрана.
— Отврат!
— Гадост! — заяви погнусен кривогледият. — Не мога да го гледам.
— Ей, маймуно, искаш ли банан! — подвикна на чернокожия актьор клепоухият с грамадния нос и цялата гологлава компания се разхили доволно.
— Вземи се измий, кретен такъв! — добави остроумно и беззъбият и предизвика още един залп от смях.
Само хърбавият дребосък, водачът и идеологът на дружинката, кривеше начумерено устни, докато полюшваше под стола късите си крачета.
— Ей, момче — викна на келнера, — я го махни туй, че да не дойда аз!
Келнерът взе дистанционното, за да смени канала, но тогава се обади госпожата до прозореца.
— Оставете, аз го гледам — заяви предизвикателно дребната червенокоса жена.
Келнерът застина с ръка във въздуха, а шестимата скинари се обърнаха смаяни.
— Мацо... — прошепна тихо предупредително съпругът, нисичък мъж с мустаци, брадичка и побеляла коса, сресана назад.
— Какво?! — учуди се жената. — Гледам филма – добави решително, макар че изобщо не го гледаше.
— Ха!? — възкликна клепоухият с големия нос. – Госпожата си падала по негри, значи?
— Чернилките не са ти противни, а? — запита беззъбият сипаничав скинар.
— Мацо! — завърши подигравателно хърбавият дребосък.
— Да, симпатичен ми е — заяви дръзко дребната жена, като посочи към екрана. — Сто пъти е по-красив от теб!
— Душо... — прошепна отново умолително съпругът.
— Не ме прекъсвай, като говоря! — сряза го сърдито тя и продължи, като оглеждаше един по един гологлавите. — По-хубав е и от теб, и от теб, и от теб... Красив е като Аполон. Истински мъж. Мъжкар от главата до петите. Всяка жена би отишла с него, което не може да се каже за вас. Вие някога поглеждали ли сте се в огледало, грозници такива? Жалка измет! Ще се пукнете от омраза.
Дребната жена почервеня от неудържима ярост, а когато завърши, в кафенето на бензиностанцията настана ледена тишина. Клепоухият с грамадния нос се изправи без думи и застана заплашително до нейната маса. Последваха го и сипаничавият, и дебелият, а прошареният съпруг с брадичката и мустаците прошепна сломено:
— Е, това беше.
Дебелият скинар му се ухили злобно, а после го сграбчи за ревера на ризата и го вдигна от стола.
— Много лае тая твойта баба, бе! — каза.
— Няма файда една жена да плямпа толкоз, мацо. Някой път ще те насади на пачи яйца — добави беззъбият ужким нравоучително, като се усмихваше на жената, а после внезапно сграбчи масата и с рязко движение я преобърна. Всички в заведението подскочиха, когато металът, порцеланът и стъклото издрънчаха страховито на керамичния под.
Звонимир и Бранимир, които до този момент седяха на бара, без да се месят в разправията, се спогледаха.
— Свинщина — рече Звоне.
— Пълна свинщина — съгласи се Бране и се изправи.
Приближи се до шкембестия скинар и го чукна лекичко с пръст по рамото. Онзи се обърна, като междувременно пусна възрастния мъж, а Бране му отвъртя такъв шамар, че дебелият се олюля, пристъпи няколко крачки назад и тупна по задник върху рафта с моторни масла.
— Мамка му! — възкликна потресен онзи с по-късия крак, докато ставаше от масата, и това беше всичко, което успя да каже, защото Звоне грабна през бара бутилка с пелин и я разби в главата му.
Бране сграбчи клепоухия за ушите и заби чело в носището му, тъй че мъжът се стовари като талпа на земята. Кривогледият се опита да ритне Звоне, но той го хвана за крака и го събори на пода, колкото да се сдобие с няколко минути, за да усмири с два прави беззъбия сипаничав скинар, който изхвърча от ударите му чак до витрината със сандвичите.