През това време край пръснатите бутилки с моторно масло се изправи дебелакът и приведен напред, овнешката полетя право към Бранимир. Той се отмести, а шкембелията, понесен от инерцията, претърча цялото помещение и разпиля богатия асортимент от солети на отсрещната стена. Звонимир грабна един стол и удари в лицето онзи с кръстосания поглед, а после си разчисти сметките и с щърбавия с кофти кожата. Ръгна го с облегалката в корема и когато той се преви от болка, го довърши с удар в тила.
Дебелият отново се окопити и се изправи на крака и с разперени ръце и дивашки рев се устреми отново към Бране. Този път близнакът го причака с добре прицелено дясно кроше. Дебелакът се търкулна странично до поставката с автомобилни гуми.
С усилие се надигна на ръце, изглеждаше, че ще се изправи и за трети път, но рухна безсилен.
Кървавата и смляна от бой група скинари остана да лежи сред изпочупените стъкла, разпиляната стока и преобърнатите маси и щандове. Все още в съзнание, кривогледият запълзя към изхода, клепоухият се държеше разреван за разкървавения си нос, сипаничавият хриптеше и стенеше, а онзи с по-късия крак заедно с шишкото се носеше из безбрежния океан на сънищата.
— Един, два, три.... — броеше Звоне.
— Четири, пет — завърши Бране.
Спогледаха се въпросително, един липсваше, тогава келнерът Милан обясни загадката:
— Оня мишок се свря в клозета.
— Остави го на мене — примоли се Звонимир.
— Не — рече Бранимир, — знаеш, че ги обичам по-дребнички.
— Хайде тогаз заедно.
След малко от клозета на бензиностанцията се дочуха високите, почти детски крясъци, писъци и викове за помощ на ултрадесния идеолог, последвани от няколко тъпи удара и накрая силен трясък от нещо счупено.
Когато близнаците излязоха от тоалетната, Бранимир беше с мокри панталони.
— Един писоар отвън е повреден — съобщи на келнера.
— Колко ви дължим? — попита Звонимир.
— Няма проблем, заведението черпи — отвърна услужливо келнерът.
Двамата братя се запътиха към вратата, а дребната жена и съпругът й с брадичката ги съпроводиха с възхитени погледи.
— Браво, момчета!
Бранимир и Звонимир им кимнаха безмълвно.
— Виждаш ли, че и в днешно време има свестни, възпитани младежи — каза червенокосата на мъжа си, когато вратата на бензиностанцията се затвори след двамата Поскоци.
В тишината на лятната привечер в Поскокова Драга изведнъж се вряза дивият вой на сирена и така стресна всички, че Домагой и баща му не свариха да изтичат за оръжието, когато пред къщата спря полицейска кола и от нея слязоха ухилени близнаците.
— Ха! Бая ви стреснахме, а! — изрева доволно Звоне.
— Имате късмет, че ви познах — рече обидено Йозо, — иначе щях здравата да ви шибна с един откос по предното стъкло.
— Позна ни ти, друг път! Посра се кат някой гълъб. Как си, братле? — обърна се Звонимир към Домагой, а той толкова се развълнува, че вижда отново братята си, че аха да се разплаче.
— Прибрахте се, а! — обади се и Крешимир, който цъфна само по гащи на балкона.
— Ей! — помаха му Бранимир, а също и на Ловорка, която, увита в чаршаф, надзърташе иззад мъжа си. Тя срамежливо му върна поздрава.
— Каква е тая шкода? — попита бащата.
— Полицейска. Не е лоша.
— Добре движи.
— А фордът ми де е?
— Айде, за бога, защо ти е кола, като и бездруго никъде не ходиш! — отсече категорично Звонимир.
Осма глава
дава няколко полезни съвета за обзавеждане на дома, следва мистерията с изчезналите чаршафи — един жълт на светлосини цветчета и един розов на бели точици
Вещите в стаята се очертаваха постепенно в сивкавата светлина на зората, когато Ловорка се събуди. Сепна я тишината, липсата на всякакъв звук в планинската пустош. Отначало не можеше да се опомни къде е, но щом видя на гърдите си мъжка ръка с проста златна халка, всичко се върна в съзнанието й. Пое неподвижната тежка длан и я притисна до своята, а после взе да я мирише и да се милва с нея по бузите, да целува лекичко връхчетата на пръстите. Помисли си за миг, че целият й досегашен живот е бил само дълъг и мъчителен кошмар в очакване на това утро. То беше реалността, която й принадлежеше и в която се чувстваше щастлива.
Измъкна се внимателно от прегръдката, стана и си сложи гащите и простата памучна рокля с копчета отпред, които Крешимир й намери сред дрехите на покойната си майка. Нахлузи чехлите, прокрадна се през притихналата къща и излезе на двора. Бащата на Крешимир връзваше с пластмасови ленти за ясенови колчета стръковете домати.