Караше бяло рено 18 — единственото, което Крешимир помнеше винаги безпогрешно, бяха колите. След като си замина, никога повече не се върна по тези места. След него остана да се руши малката каменна къщичка с две стаи и кухня, която някога, много отдавна, Крешо сигурно още не е бил роден, Никола амбициозно се беше заел да преустройва. По-малката стая, а това по негово време се смяташе за безбожен лукс и предизвикваше подигравки, дори беше направил на баня.
Четирийсет години неговият труд гни на дъжда, вятъра и снеговете. Докато Крешимир и братята му бяха още деца, нищо не ядосваше по-силно баща им и нищо не можеше да го накара да ги набие по-жестоко от новината, че са влизали в къщата на чичо им Никола. Тя беше забранено, прокълнато място, белязана със страшния знак на необяснима омраза.
— Тате, защо не си говорите с чичо Никола? — попита някой от братята преди няколко години в един от редките мигове, когато Йозо беше в настроение.
Бащата се намръщи замислен.
— Да пукна, ако помня — призна най-сетне той.
Но макар да не помнеше причината за свадата им и брат му вече да беше мъртъв, Крешо знаеше, че баща му ще побеснее, щом чуе, че той и жена му смятат да се заселят в къщата. Честно казано, докато разглеждаше едноетажния дом на чичо си, и той самият не съзнаваше колко мъдро е това решение.
През дупката в покрива се виждаше синьото небе. Може би около метър и половина широка, тя се беше отворила над някогашната баня, просмукала се с вода и разрушила част от тавана. Парче от дървената греда и гнили летви стърчаха от мазилката, отронена върху ваната, тоалетната чиния и мивката, тъй че в очуканото огледало едва успя да различи отражението си. Но когато смогна да отвърти кранчето, за негова голяма изненада от ръждясалата чешма се чу метално гъргорене и потече вода, отначало мътна и кална, но след това все по-бистра и студена.
Електричество все пак нямаше. Провери, като щракна черните бакелитени ключове във всички стаи. Старият хладилник „Ободин" стоеше мъртъв в ъгъла на кухнята. Подритна шкафа с върха на обувката си и изпод него панически се разбяга армия от дребни гадини. Два паяка — единият отляво, а другият отдясно — си бяха разделили поравно с мрежите каменната мивка.
В гардероба в спалнята откри на закачалката проядено от молците сиво палто кромби, а също и прилежно сгънати леко пожълтели чаршафи с бродиран монограм, чиито пищни букви не му говореха нищо. На стената висеше прашасала икона на светото семейство. Брачното легло беше разглобено и подпряно до стената и като че ли всичките му части бяха в наличност. И тогава изведнъж усети лека миризма на разложение. Претърси стаята и в ъгъла между стената и секцията намери съсухрен и изгнил, свит на кълбо труп на лисица. Тъй като предположи, че той би могъл лесно да разстрои жена му, Крешимир го изнесе и го хвърли надалеч, а после разтвори всички прозорци, за да проветри къщата — съвсем навреме, може би само пет минути преди Ловорка да се прибере.
Беше отсъствала по-малко от три часа, но на връщане колата беше така натъпкана, че се беше наложило да се свие зад волана. Крешимир никога не беше виждал някой да успее за толкова кратко време да купи толкова много неща. Слезе от колата в нови дънки и бяла тениска, като се усмихваше и свиваше рамене, сякаш се извинява за разточителството си, а съпругът й, дори да можеше да се ядоса за подобно нещо, тутакси забрави всичко, щом видя зърната й да прозират под памучния плат.
Всички в Поскокова Драга зяпнаха от учудване, като ги видяха двамата да разтоварват разни чувалчета и да ги внасят в прокълнатата къща. Беше купила храна, дрехи и обувки, завивки, завеси и килими, козметика и препарати, уреди и пособия за почистване, съдове, дори малка газова печка с два котлона. С детинско удивление Крешо отваряше пакетите с нови пешкири, мъжко и дамско бельо, блузи и ризи, чорапи, панталони, рокли, тениски и пуловери, анцузи, кецове, обувки и пантофи. После месо, прясно и сушено, телешко, пилешко, замразен грах, кисели краставички, яйца, брашно, олио, захар, бисквити, картофи, тестени изделия, ориз, подправки, сладолед, сигурно от двайсет години не беше ял сладолед.
— Сега трябва да сложим всичко това в хладилника — рече, като погледна безпомощно стария „Ободин". — Познаваш ли някой, дето да разбира от електричество?
— Ех, и ти! — махна безгрижно с ръка Крешо.
Двайсетина минути по-късно двамата служители на Електрическата компания с инструменти в ръце внимателно стъпваха по чупливите керемиди на покрива на къщата на покойния Никола.
— Още един нелегално свързан — прошепна горчиво Ненад на Радко. — Всичко помня аз, ще видят те, брат до брата, по четирийсет години затвор за всеки.