— Тишина там горе! — заповяда Крешо, а после се прибра вътре в къщата.
— Тези инкасатори — попита го жена му, като влезе, — трябва ли наистина да ги държите тъй запрени? Защо не пуснете хората да си се приберат у дома?
— Не ме питай — отговори той. — Ако зависеше от мен, щях да ги пусна, но след всичко, дето го причиних на тате, не мога сега и това.
Ловорка спря и няколко минути го гледа укорно.
— Не мога — повтори той непреклонно. — Не сега. Може би след време, но не сега.
Тя въздъхна, сви рамене и се върна към работата си. Любуваше й се как сръчно забърсва с мокра кърпа шкафа и нарежда покупките, докато не му тикна метлата в ръце и не го прати в другата стая. Дори не забеляза притеснението му. Най-големият син на Йозо Поскок никога преди не беше похващал метла и се изплаши, че няма да знае как да я използва, но само след няколко минути съмнението му се изпари. Даже му хареса, изпълваше го удоволствие, непознато до момента, да гледа как под слоя прах се откриват чистите рендосани дъски, поне до мига, в който се появиха Звонимир и Бранимир. Метеше с такова упоение, че го стресна подигравателният глас откъм прозореца.
— Момък за чудо и приказ! — изрече с меден глас Звоне.
— Момче, като свършиш, ще дойдеш ли да пометеш и при мен? — добави Бране.
Три секунди по-късно единият отстъпи, като се държеше за ухото, а другият с отметната назад глава се мъчеше да спре кървенето от носа си.
Точно когато измете стаята, Ловорка завърши с чистенето на кухнята и се появи на вратата с оранжево пластмасово корито, пълно с топла сапунена вода, и две твърди четки, тъй че двамата коленичиха и се заеха на четири крака да търкат дъсчения под.
— Кефи ли те? — попита Ловорка, като го хвана да я зяпа през деколтето в циците, които се полюшваха под тениската.
— Какво? — направи се на ударен Крешо.
— Хайде, хайде, хич не ми се побутвай — рече жена му и му намигна дяволито, като отметна потния кичур коса от челото си.
Изведнъж в стаята грейна електрическата лампа, а откъм кухнята забръмча старият хладилник.
— Ура, имаме си ток! — викна доволно Ловорка и вдигна победоносно ръце, а после отиде да сложи храната в хладилника и да приготви нещо за ядене.
Обядваха телешки котлети с пържени картофи, а като свършиха, тя раздигна чиниите и приборите от масата и без думи отиде до него и го възседна. Паянтовата дървена табуретка скърцаше заплашително под тях, докато се целуваха и опипваха. Крешо й налетя като невидял и беше доста трудно да го мотивира отново за работа, но жена му беше неумолима. Изпрати го на двора да изтупа вълнения тюфлек и матраците и да сглобява леглото, а тя се зае с миенето на банята. В късния следобед с тържествен глас обяви:
— Ей сега се изпишках за първи път в нашата тоалетна чиния.
— Да не забравиш да ми съобщиш, като се изакаш — подхвърли мъжът й, докато присядаше внимателно на току-що монтираната спалня. Подруса се по задник, за да изпробва здравината на металните пружини в старите матраци, и от това в главата му нахлуха неприлични мисли.
— Ловорка!
— Моля? — провикна се тя от банята.
– Я ела за малко!
— Няма шанс.
Отиде да погледне с какви темпове напредва и остана смаян. Като в рекламите за вълшебни препарати за почистване, сега пред него беше съвсем друга баня. Емайлираната вана сияеше, хромираните кранчета блестяха. На мивката се мъдреше нов сапун, а на поставките до него бяха преметнати чисти пешкири. Плочките бяха с изрисувани по тях рози. Сутринта под мръсотията не беше забелязал. Всичко беше съвършено. Освен, разбира се, голямата дупка на тавана.
После Ловорка донесе чисти завивки. Като се споглеждаха предизвикателно и се пощипваха мимоходом, двамата сложиха калъфки на възглавниците и подпъхнаха чаршафите. Подредиха новите дрехи в гардероба и шкафа и после някак си беше дошло време за вечеря. Ловорка реши, че за този ден е достатъчно, и отиде да направи сандвичи.
Топъл синкав майски мрак се спусна над Поскокова Драга. Ловорка си вземаше душ, а горе в къщата на Йозо Бранимир и Звонимир излязоха на балкона и подпрени на парапета, запалиха цигари. От балкона се виждаше добре кръглата осветена дупка в покрива на покойния им чичо Никола и през нея голата им снаха как се сапунисва и облива с вода.
— Утре може да завали — отбеляза Звонимир.
— Възможно е — съгласи се Бранимир.
— А може и да не завали — поколеба се единият брат.
— Никога не се знае — кимна другият, като преглъщаше.
— Няма да ми хареса, ако завали — рече Звоне.
— На мен също — добави Бране.