Девета глава
ни запознава с подлостите на нечистите сили и с кървавите начини за борба с тях, а в митичния сблъсък между доброто и злото случайно и неволно попада и един сив таралеж
Лворка живя цял месец в Поскокова Драга, без да размени и една думица с бащата на съпруга си. Йозо извръщаше глава обидено и сърдито и не отговаряше на нейното „добро утро" и „добър вечер", докато тя все още вярваше, че има смисъл да го поздравява. Бързо сменяше посоката, щом забележеше, че трябва да се размине със снаха си, със ситни крачки обикаляше цялото село, само и само да не мине край нея. Веднъж тя направи плодова торта и я прати по Крешо на свекъра си, а той я взе без думи и я запрати през прозореца. Дни наред, чак докато дъждът не го отми, на стената на съседната къща се мъдреше кръглият отпечатък от бита сметана, скръбно свидетелство за неуспеха на нейния миротворчески жест.
Тази случка убеди окончателно Ловорка, че няма шанс за техните отношения, и тя престана да полага усилия. Ала един следобед, ден-два след като пленникът се опита да избяга, тъкмо когато Крешо, уморен след нощното дежурство на вишката, отиде да си легне и почти моментално захърка, жена му излезе пред къщи и приседна под сенника с чашка кафе в едната ръка и бъркалка в другата и страшно се изненада, когато видя Йозо да излиза от къщи и решително, с каменно изражение на лицето и с ръка зад гърба си, да се запътва право към нея. На крачка след него, като си мърмореха нещо под носа, го следваха Звоне и Домагой.
— Ти! — викна гръмовно старецът, като приближи някъде на около три метра от снаха си и се закова там на място, насочил строго пръст към нея, докато другата му ръка продължаваше да стои скрита отзад: — Кажи: „Да се слави довека името Исусово!".
Ловорка се усмихна широко, като повдигна любопитно вежди.
— Кажи: „Да се слави довека името Исусово!" – заповяда Йозо повторно, а тя огледа с интерес първо него, а после застаналите зад гърба му Звонимир и Домагой. Установи със смайване, че те двамата мълвяха разкаяно в един глас Богородичната молитва: „Господ е с тебе! Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба, Исус. Света Марийо, майко Божия...".
— Извинете, вие защо...
— „Да се слави довека името Исусово." Кажи го или бягай от мене, нечестив дух! — развика се гневно Йозо.
— Я вървете на майната си! — отвърна им ядосана Ловорка.
— Вещица! Знаех си аз! — викна триумфално свекър й, извади ръката иззад гърба си и изпречи пред себе си дървен кръст, за да се защити от дяволското творение, а Домагой и Звоне взеха още по-високо да редят молитвата.
— Вярвах, че си християнско чедо, ама като почна да примамваш с вещерските си гозби синовете ми, тутакси проумях какви ги вършиш, дяволско изчадие! Върни се отдето си дошла! — пенеше се старецът, като размахваше кръста. — Върни се в геената огнена, дето ти е мястото!
— Света Марийо, майко Божия, моли се за нас, грешниците, сега и в смъртния ни час...
— Какво е това? — попита Крешимир, който в този момент се появи на вратата рошав и само по гащи, крив, че са го събудили.
— Ами твоят многознаещ баща откри, че съм вещица — рече горчиво Ловорка.
— Той ли?! Тоя стар върколак, дето на всички ни изпи кръвта! Той ли казва, че си вещица?
— Крешо, сине, повярвай на татко си, който те обича и ти мисли само доброто...
— Марш! — прекъсна го Крешо. — И вие двамата също — подхвърли на братята си, като тръгна заплашително към тях. — Марш от дома ми!
Звонимир и Домагой отстъпиха боязливо, но Йозо не помръдна.
— Нека каже — опита още веднъж той. — Щом не е вещица, нека каже „Да се слави довека името Исусово!".
Крешимир изтръгна кръста от ръцете на стареца, а после го сграбчи за яката на ризата и го вдигна:
— Слушай, тъпако — изсъска, като завря лице в неговото, — само още веднъж да докоснеш жена ми, трети път няма да има. Кълна се в кръвта Господня, ще те пречукам като куче!
— Вещица е! — шепнеше неумолимо бащата.
За секунда на Крешо му се прииска да забие чело в носа му, но се отказа и го помъкна през двора.
— Вещица! Нечестив дух! Всичките ви подмами тая слугиня на дявола! Нека каже! Да каже, щом не е! — крещеше Йозо, като риташе с късите си крачета. Дори когато Крешо го закачи за ризата на железния прът, дето стърчеше от бетонната плоча над гаража, той продължи да проклина: — Да се затрие семето й поганско! Душата й в пъкъла да гори! Всинца ви омагьоса тая вещица!...