* * *
Щом се обадеше бухал или неочаквано залаеше куче, или пък листакът зашумолеше от вятъра, Бранимир и Звонимир трепваха уплашено. Тази вечер всеки шум придобиваше някакво загадъчно, ужасяващо значение, докато, ококорили очи, слушаха в кухнята разказа на баща си. Дори на двамата пленници, сгушени до печката, на които след онзи опит за бягство вече не им разрешаваха да се отдалечават на повече от няколко метра от къщата, не им беше лесно да слушат страхотиите на Йозо.
— В Купине някой си Филип Мочибоб, на когото викали Горския — разказваше тихо Йозо, — имал жена Тонка, която всяка вечер го карала да си ляга рано в постелята. Чудел се той: защо ли все ме праща да си лягам, сигур е нещо нечисто? Легнал той една вечер и се престорил на заспал, обаче през цялото време я наблюдавал какво върши. И що да види, мой синко, извадила тя една съдина иззад печката и от нея мас от нечестив дух. Взела да се маже с тая мас по лицето и врата и току повтаря: „Нито в дърво, нито в камък, най в Смилево под крушата". Рекла тъй и полетяла кат стрела. Мъжът й, щом видял какво станало, рекъл си: айде, отиде та се не видя и тя, че и аз с нея, ами що да не пробвам и аз да се намажа? Взел на свой ред съдината, натъркал се хубавичко и рекъл: „И в дърво, и в камък, и в Смилево под крушата". Литнал и той, ама клетият не изрекъл думите както трябва, та цял се облъскал и натъртил, удрял се и в дървета, и в камъни, едвам стигнал жив в Смилево под крушата. А там, не щеш ли, голяма дружина от дяволски слуги, вещици, върколаци, мъже, жени, попове, калугери, учени люде, един адвокат имало между тях, депутат на ХДЗ18, хоро играят. Веселие голямо! Всинца се израдвали, щом го видели. „Ей ни един нов", рекли. Дали на Горския златна чаша да пие и да вдигне наздравица, пък той, понеже нивгаш не бил попадал на дяволско хоро, взел чашата и рекъл: „Да се слави довека името Исусово!". Тозчас всичко се развалило, в неистов ужас пред името Божие се разпищели и мигом изчезнали и вещиците, и върколаците. Магията се стопила, мъжът останал под крушата, а вместо златна чаша в ръцете си държал магарешко копито.
От разтрепераната ръка на Бранимир падна кафената чинийка, в която тръскаше пепелта от цигарата си. Порцеланът издрънча на пода, а Звонимир подскочи изплашено, сякаш го бяха ръгнали с игла в задника.
— Уф, да му се не види! — викна нервно.
— Ето, деца, виждате ли, каквато била жената на горския Мочибоб, такваз е и нашата снахичка — продължи Йозо с печален глас. — Същата безверница кат нея, дяволско изчадие. Щом ви видях да лапате отпадъци, вече ми беше ясно, че туй не ще да е от Божията страна. Тя ви е омагьосала, прокълнала ви е, пък вие, невинни кат агънца, хал хабер си нямате какво ври в котела на вещицата. За ваш късмет, Йозо има опит в тия работи. Мисирчета глупави, добре, че беше татко ви да ви отърве в последната минута.
— А може пък и да не е същото — осмели се да вметне Звонимир.
— Кое да не е?
— Може да не е вещица.
— Беше ли ти с мене, или не? — отговори бащата. — Не видя ли с очите си? На три пъти я карах да каже „Да се слави довека името Исусово!", пък тя какво ми отвърна: „Я вървете на майната си!". Славното име Исусово прати на майната му. Какво ти трябва още, за да проумееш чия е и каква е?
Тежка тишина се спусна над всички присъстващи.
— Боя се, че Крешо вече е свършен — продължи да умува гласно бащата по-скоро на себе си. — Него чак и епископ не може да го отърве. Виж, епископска конференция може и да успее, ама не гарантирам. Ако даде обет и извърви до Мария Бистрица едно петстотин километра на колене заднешком, тогаз може и да има някакъв шанс, ама иначе, не знам... — Йозо поклати несигурно глава и добави: – Въпросът е дали все още е само жертва, или вече и той се е хванал на дяволското хоро. Ако е второто, деца мои, тогаз ще трябва да се борим и с двамата. Да забравим, че ни е родна кръв, и задружно да се опълчим срещу дяволския съюз. Да откъснем главите и на двамата и да ги запалим по-надалеч от къщи.
— Да им откъснем главите ли? — стъписа се Бранимир.
— Че ти какво си мислеше, драги? Срещу дяволските орди не се ходи с вилица в ръка. Тежка битка е туй, дето не признава ни брат, ни невеста. Сега вече или ние, или те.
Бранимир и Звонимир се спогледаха замислено, сякаш се питаха кой от двамата ще има сила да отреже главата на най-големия им брат и жена му. Ала никой от тях не изглеждаше решен на такова радикално действие.