— Как позна? — учуди се Бране.
Поднесе им студено телешко печено, бекон и овче сирене, извади от буркан маслини и мариновани лукчета, наряза и посоли домати и разбърка пресни краставици със заквасена сметана. Въпреки че един поглед към трапезата бе достатъчен да събуди глада им, гостите си вземаха стеснително и ядяха на малки хапки.
— Какви сте ми глупчовци! — рече ненадейно с нежност Крешимир.
Бране го погледна и му се усмихна.
— Бога ми, виждал ли си някога таралеж да изяде толкоз храна? — попита Крешо Звонимир, като посочи с брадичка брат си.
Звонимир се изчерви от срам.
— Тази вечер не е ли твой ред на вишката? — сети се домакинът.
— Зарежи тая работа — махна с ръка Звонимир. – Това тук е по-важно.
— Ние, братле, дойдохме при тебе заради още едно нещо — подхвана Бранко. — Намислихме двамата...
— И ние да си намерим жени — довърши думите му Звоне. — Та дойдохме...
— При тебе — продължи отново Бранимир. — Ако можеш някак си да ни...
— Упътиш къде да идем — обясни Звонимир. — На кого...
– Да се обадим...
— Ама вие двамата си довършвате един на друг изреченията — забеляза смаяна Ловорка.
— Когато са нервни — обясни Крешимир. — Близнаци! Ако говориш само с единия, не разбираш какво иска от тебе.
— Значи — обърна се снахата към деверите си, — и вие проумяхте, че тъй не може повече?
Братята закимаха смутено, а Крешо се почеса по брадата.
— Не е лесно, момчета — отговори им той искрено. — Не е като да има жени на всяка крачка...
— Глупости, има колкото щеш! — възрази Ловорка.
— Тъй ли? — учуди се Крешимир.
— Първо на първо, на света има повече жени, отколкото мъже. Това е статистически факт.
— Гледай ти, никога не би ми хрумнало. Вие знаехте ли го? — попита Крешо Звоне и Бране, а те двамата поклатиха глави, че и те го чуват за първи път.
— Второ на второ, светът е пълен с нещастни, неудовлетворени жени, които чакат някой нормален мъж да отиде при тях — продължи Ловорка. — Проблемът е, че мъжете са пълни будали. Темерути, невъзпитани, неуверени и сдухани.
— Айде сега, не са всички такива — възрази Крешимир.
— Не са ли? — избухна Ловорка. — А не те ли чаках аз петнайсет години, докато се сетиш да се появиш?
Крешо разбра, че е по-добре да си трае.
— Не се страхувайте от жените — взе да поучава Ловорка Бранимир и Звонимир. — Това е най-важното, което трябва да знаете. Щом видиш някоя, която ти харесва, атакувай. Дори да се изложиш, голяма работа. Това е нормално, случва се на всички. И да ти каже да се разкараш, няма да ти падне короната, я! Не бива да се обиждате или да се притеснявате. Ако не става, не бъдете груби и не упорствайте. Само се дръжте прилично и все нещо ще дойде. Ако си търсиш момиче, добре е да пийнеш нещо, за да ти даде малко кураж и да те поотпусне. Но в никакъв случай не бива да се напиваш, понеже пияният обикновено си мисли, че може далеч повече от реалното. Главата ти се върти и ти се струва, че си ужасно забавен, а пък тя си мисли: „Пиян кретен, къде ми налетя!". Опитайте се да кажете нещо смешно, жените обичат да се смеят. Не говорете за футбол и за коли, защото това не ги интересува. Не бъдете стиснати, нито едно умно момиче няма да се хване с мъж, който не би харчил за нея. Ако сте на дискотека, танцувайте. Типовете, дето само стоят в дискотеката и гледат, си мислят, че с чаша в ръка и с цигара в устата са големи свалячи, но всички жени знаят, че са селяндури и пъзльовци. Жените обичат да танцуват, а танцуват и истинските самоуверени мъже. Хич не им пука, ако някой ги сочи с пръст и им се смее. Като говорим за това, не си мислете, че е лошо, ако някое момиче ви се смее. Това е супер. Веднага я питайте какво ще пие. Същото е и ако ви гледа. Ако погледите ви се срещнат за по-дълго и тя не обърне глава, усмихнете й се. Ако и тя ви се усмихне, не губете време. Кажете й нещо хубаво, защото и жените са глупави, неуверени и сдухани патици, на които постоянно трябва да им казваш нещо хубаво.
Тримата мъже слушаха лекцията с отворена уста и няколко минути след като приключи, от смайване не знаеха какво да кажат. С тих глас първо се обади Бранимир.
— О, бог да ми е на помощ, кой ще...
— Запомни всичко това — довърши съкрушено Звонимир.
— Няма страшно — успокои ги Ловорка. — Не ме е страх за вас. Големи момчета сте, знам, че ще се справите.
— А кога смятахте да тръгнете да си търсите момичета? — попита Крешо.
— Че знам ли, тия дни... — отговори колебливо Звоне.
— Да паднат малко жегите — добави Бране.
— Че какво ти пречат жегите? — учуди се снаха им.
— Ами не е приятно...
— Хайде холан, сега ви е топло, после ще ви бъде студено — укори ги Ловорка. — Все нещо ще ви пречи. Стягайте се и беж.