— Остави ги — намеси се Крешо. — Като решат, ще тръгнат.
— Няма начин. Жените няма да им дойдат тук на крака — завърши Ловорка.
Голямата кръгла бяла луна светеше над Поскокова Драга, когато най-големият брат и жена му изпратиха Бране и Звоне някъде до средата на пътя между къщата на Йозо и тази на чичо Никола. Изведнъж на Крешимир му се стори, че чува нещо странно, и им направи знак с ръка да замълчат, а той самият спря и се ослуша.
— Като някакво почукване — прошепна. — Не го ли чухте?
Нито Ловорка, нито близнаците бяха чули нещо, но помълчаха още известно време.
— Нищо, сигурно ми се е сторило — реши най-големият брат тъкмо когато недалеч от мястото, където четиримата бяха спрели, само на метър под тях, служителите от Електрическата компания — единият с малка лопатка, а другият с длето в ръка, и двамата с омацани с пръст лица, вече с ужас си мислеха, че тунелът за бягството им е разкрит.
Ловорка и Крешимир пожелаха на Бранимир и Звонимир „лека нощ" и се прибраха прегърнати вкъщи.
— Като взе да изброяваш всичко, дето трябва да се знае, за да си хванеш момиче — сети се Крешимир, — хрумна ми, че като те открих, не знаех нито едно от тези неща.
— Ти, майсторе, имаше късмет — усмихна му се Ловорка и го хвана за задника.
Десета глава
показва, че сутрешните обичаи тук и там могат да са доста различни и че дори къртиците не са това, което бяха. После откриваме силното афродизиакално действие на руския гранатомет
Петелът се изпъчи гордо на покрива на гаража като някой генерал и гърлено извести, че вече се е съмнало, обаче двата кафяви мелеза, изтегнали се лениво в прахоляка на плитките дупки под черницата, не сметнаха, че тази информация е кой знае колко важна. Всички в Поскокова Драга все още спяха. Само Домагой, изтръгнат от съня, нахлузи късите панталони, завърза си кецовете, плисна си лицето със студена вода в банята, обърса се с мокрия пешкир, грабна един калашник от склада под стълбите и се запъти неохотно да смени Звонимир на вишката. Излезе от къщи и още сънен, вече беше минал над петдесет метра, преди да забележи необичайното яркожълто петно на ивицата на хоризонта, което сякаш грееше в студената сивкава сянка на зората. Обърна се и примря от страх. Под един габър недалеч от входа към долината някой беше опънал палатка. Малка, куполна синя палатка с врата от жълто платнище.
Най-малкият син на Йозо и на вече покойната Зора Поскок няколко минути обмисляше какво да направи, а после хукна лудешки към къщи. Впрочем, щом стигна до входната врата, донякъде засрамен от собствения си страх, а донякъде и изплашен, че баща му пак ще го навика, че е пъзльо, тръгна обратно. Със сърце в петите се прокрадваше предпазливо, катереше се по дуварите, като внимаваше да не събори някой камък, и притичваше приведен през градините. Най-сетне се добра до палатката и за малко отново да се откаже.
Прехвърли автомата в дясната си ръка, а с лявата, разтреперан, дръпна неумело ципа на входа, разтвори едното крило и подскочи назад, отново стиснал здраво оръжието. Когато очите му свикнаха с полумрака във вътрешността на палатката, забеляза две полуголи спящи тела сред омачкани пъстри завивки. Едното се обърна в съня си и за немалко смайване на Домагой изпод одеялото се показа малко кръгло задниче в черни дантелени прашки. Всъщност той не си отдъхна, като откри, че врагът е жена. Нещо повече, гледката го изпълни с още по-голям ужас, устата му пресъхна, а сърцето му се разтупка лудешки. С автомата в потната си ръка той остана дълго така, умувайки как да постъпи, преди другото тяло също да се размърда и да се надигне една сънена глава с разчорлени рижи къдрици: и двамата обитатели на малкото платнено жилище, изникнало за една нощ в Поскокова Драга, бяха от нежния пол.
Червенокосата го гледаше невярващо няколко секунди, а после се усмихна ведро и като ръгна спътничката си с лакът, се зае да я буди.
— Мирта... — повика я пресипнало. — Мирта, за бога, виж това!
Приятелката й само измърмори нещо недоволно и се обърна на другата страна.
— Дошъл е някакъв мъж с пунша.
— Мирна, пуйко, спи... — промърмори Мирта.
— Кълна се, насред палатката стои някакъв мъж и държи калашник в ръка.
Киселата поспалана най-сетне отвори очи и погледна.
— О, ебаси бухала! — изпсува погнусена.
— Момче, не знам какви са тукашните обичаи – укори го Мирна, — обаче у нас първо се пие кафе.
— Кафе ли? Ще получите нещо по-горещо от кафе — подсмихна се надменно Домагой, но тутакси осъзна, че думите му не респектираха особено.