— Става! — рече просто той.
— Ти си злато! — провлачи глезено тя и му прати въздушна целувка, а той така се изчерви и смути, че ръцете му трепереха, докато пъхаше куршуми в пълнителя.
— Извинявай, а това какво е? — попита Мирта Бранимир.
— „РПГ 29 Вампир", трето поколение от известния ръчен противотанков гранатомет. Със 105-милиметровата си бойна глава може да пробие 50-милиметрова броня или бетонна преграда, широка метър и половина. С него иракчаните без проблем унищожаваха танковете Abrams М1А2 — обясняваше професионално Бране, докато Мирта го гледаше прехласнато и разсеяно прокарваше ръка напред-назад по продълговатата цев.
Всичко, което Бранимир казваше, тя вече го знаеше, но й беше приятно да го чуе от неговата уста. Когато накрая го попита дали би й разрешил да изстреля една граната и той се съгласи на мига, без да се замисли, макар че се касаеше за много скъп каприз, тя почти се разтрепери от щастие. Приклекна ентусиазирано на едно коляно, а той спусна на рамото й широката цев на гранатомета и й нагласи мушката.
— Сега да имаше и нещо, по което да гръмна... – пожела Мирта, но наистина без сериозно намерение.
Още докато го казваше, Бранимир се заоглежда замислено наоколо. В единия край на Поскокова Драга, напълно забравен след излета в Сплит, стоеше паркиран белият автомобил със зелените полицейски знаци.
— Избухай по оная шкода.
— Олеле, не мога, какво ти става?! — ужаси се театрално Мирта.
— Давай, като ти казвам! — с мъжествен глас заповяда Бране.
Тримата се изтеглиха предпазливо зад нея, а момичето зажумя с едното око, прицели се и дръпна спусъка. Гранатометът гръмна оглушително, избълва пламък отзад, а от върха на цевта изскочи граната, която прелетя над посевите с нахут и едрите зелени тикви, над драките и къпините, край един бадем и прогнилия, кипнат на една страна селски нужник и накрая се заби право в автомобила. Клетата шкода октавия подскочи може би близо метър, резервоарът експлодира с великолепен червен пламък, а из цялата долина се разхвърчаха части от нея. Пред краката на стария Йозо, който четеше кротко на масата под черницата католически календар от 1976 година, падна предната врата със зелени букви ЦИЯ, но той беше толкова обиден на синовете си, че дори не я удостои с поглед.
За няколко минути цялата Поскокова Драга беше обвита с гъст дим. Когато се разнесе, Бранимир, Звонимир, Мирта и Мирна все още стояха шокирани, разнежено ухилени, напълно оглушали от експлозията. Мирна отиде при Мирта и й прошепна нещо поверително на ухото.
— Какво каза, не чувам нищо? — провикна се Мирта.
— Казах ти: рожбо, цялата се подмокрих — изкрещя Мирна.
— И аз! Нямам думи! — викна Мирта.
После се спогледаха и се разкикотиха необуздано.
* * *
На масата край кухненския прозорец Ловорка омеси тесто, сложи го да втаса и се захвана да реже шунка и сирене, а Крешимир я приближи изотзад, целуна я и си чопна малко шунка. Поспря се за кратко, загледан в двете гостенки, които отвън се превиваха от смях, и после отбеляза:
— Някак си имам чувството, че на тия момичета няма да им пречи, че Бране и Звоне не могат да танцуват.
* * *
Следобеда Мирна и Мирта си сложиха каски, опасаха се с алпийски въжета и се запътиха да покоряват клисурата над селото, а близнаците ги гледаха възхитено отдолу как умело се катерят, хващат се с разперени ръце и крака за невидими издатини по голите скали, забиват клинове във варовика, раздиплят въжета и напредват уверено към върха. Вече бяха съвсем близо, може би само на няколко метра преди края на изкачването, когато Мирна предупреди Мирта:
— Рожбо, ако тръгнеш да се чукаш с този тип, да знаеш, че ще те убия наистина. Без майтап, прости се с живота.
— Отнася се и за теб — отвърна Мирта. — Само да докоснеш моя, и Господ няма да те спаси.
— Значи, разбрахме се.
— Да пукне, който излъже!
Мирта се оттласна с десния си крак, а с лявата ръка се хвана за ръба на плитката каменна тераса под самия връх. Остана така, загледана в слънцето, което в далечината вече почти докосваше върха на планината, и се сети за нещо:
— Ами ако ги объркаме? Тъй де, все пак са близнаци.
— Не са еднояйчни — напомни й Мирна.
— Знам де, но лесно можеш да сгрешиш.
— Уличница! — каза нежно Мирна.
Мирта се обърна към приятелката си и весело й намигна.
* * *
Падна топла лятна вечер, а Мирна и Мирта, тъй, за атмосфера, запалиха огън пред палатката и седнаха на одеяла край него. Бране и Звоне дойдоха малко преди девет, току-що изкъпани и напарфюмирани с одеколона за бръснене на Крешимир, понесли няколко бутилки вино и голямата пица, която им беше изпекла снаха им. Двете момичета се заклеха в родните си майки, че това е най-вкусната пица, която са яли някога в живота си, а слава богу, бяха изяли доста. Затова пък виното не беше оценено толкова високо.