- Добре, слушай! - каза Сара, спирайки коня. Изражението ѝ напомняше на Ели за лицата на учителите, които тя искаше да забрави: съчувстваха ѝ за баща ѝ, но винаги казваха, че не могат да допуснат такова поведение в час. - Дай на Лушън пушката, моля те! Не мога да карам, докато вие двамата спорите и заредена пушка е насочена в гърба ми.
- Насочена е в небето - каза Ели. Е, в дърветата. Гъста гора ограждаше тази извиваща се част от пътя. Клони стърчаха като пръсти, които сякаш се опитваха да те сграбчат. Лошо се справяха с времето. Можеше да се обзаложи, че не бяха минали повече от пет-шест километра. А ако трябваше да обърнат или да се движат бързо? Щяха да се провалят. Джейдън сигурно щеше да получи инфаркт. Ели го видя на капрата на първия фургон, главата му се въртеше наляво и надясно. Явно се опитваше да гледа във всички посоки едновременно. - Дори да гръмне, което няма да стане - каза тя, - няма да нарани никого.
- Не ми пука. Не ме карай да се връщам, хлапе! - предупреди Лушън.
Очите на другите деца бяха като паници. Група момчета започнаха да се ръгат с лакти: „Хей, гледай!“. О, защо Том я беше сложил в този фургон? Тя трябваше да скочи веднага и да изтича в онзи на Джейдън.
- Но аз знам какво правя - каза тя, докато едно от момчетата на коне приближи техния фургон, навеждайки се под клоните.
- Проблем ли има? - Момчето бе на възрастта на Джейдън и с тъмна къдрава коса, подобна на тази на Том, която бе вълниста и гъста. Ели помисли, че дори приличаше малко на него, а после, когато го погледна в очите, разбра и зашо. Те бяха толкова... тъжни. Като на Том. Той гледаше нещастно дори когато ѝ беше казал, че е щастлив да я види. И Ели знаеше защо. През цялото време Том страдаше заради Алекс. Тя само се надяваше, че знае как да оправи това. „Може би ако го обичам достатъчно, ако го прегръщам достатъчно...“
- Всичко е наред, Грег - каза Лушън, а тонът му беше като на момче, едното око на което гледаше наблюдателя на детската площадка, а другото хлапето, чийто задник иска да срита.
- Да, предполагам, че затова фургонът ви спря - отвърна Грег по един невпечатлен начин, който накара Ели да прехапе бузата си, за да спре кикота. Грег хвърли поглед към момичето. - Сара?
- Казах, че ние ще се справим. - Вдигайки се на крака, Лушън стъпи на платформата, избутвайки клоните, за да мине през кучета и деца. Извисявайки се над Ели като гигант убиец, Лушън мушна с пръст гърдите на Грег. - Това е моят фургон. Това хлапе има пушка, аз я искам, а ти не командваш тук, Грегчо.
- Успокой се, Лушън! - Сара приличаше на шибнато кутре. - Момчета, нека се оправим с това и да тръгваме, става ли?
- Но пушката е със спуснат предпазител, нали? Така че къде е проблемът? - попита Грег.
- Да - каза Ели. Този Грег ставаше. - Ако се озовем в беда, ще ни трябва всяко оръжие, което имаме.
- О, глупости! - изгрухтя Лушън. - Ако попаднем в беда, двайсет и вторият калибър на малкото момиченце няма да ни спаси задниците.
- Добре - изстреля Ели. - Тогава, щом няма да спасявам твоя задник, имаш ли нещо против да опазя моя? - Това накара всички отново да се срьчкат с лакти и да зашепнат. „Не ми пука. Вие не сте мои приятели.“ Тя се намръщи към Лушън. - Какъв ти е проблемът?
- Много добър въпрос - каза Грег.
- Грег - изръмжа Лушън, - не ме притискай, човече!
- Или какво? Ще ме убиеш сега? Ти вече имаше такава възможност - напомни Грег.
- Тя трябва да я даде - белокосото момиче внезапно изписка с онзи фъфлещ и напевен тон, който всички деца знаеха: ,Добре, но не обвинявай мен!“. Трябваше да е на колко? На шест? Момичето стискаше парцалена кукла с морави къдрици. - Моята мама каза, че пушките убиват хора.
Около половината деца закимаха важно, но трио момчета свиха рамене, а едно подобно на елф по-голямо момче с големи уши каза:
- Не виждам защо е толкова важно. Иска ми се аз да имах пушка.
- Грег! - каза Сара, все още с изнервения поглед на ударено кутре. - Това няма да промени станалото.
- Ти не беше заключена в килия, Сара - каза той, но гледаше към Лушън. - Не беше оплювана и удряна. Не си чистила парчета от мъртво хлапе от пода на църквата и не си изгребвала конски лайна с голите си ръце.
„Леле!“ Нищо чудно, че Крис беше напуснал Рул. Както се гледаха Грег и Лушън, тя имаше ужасното усещане, че на нито един от тях не му трябва извинение.
Гласът от килера: „Не създавай проблеми, Ели!“.
- Добре. Виж, давам я! - Вбесена, гледаше как Лушън махна патрона от гнездото, после изпразни пълнителя на савиджа.