- Заповядай! - по цялото лице на Лушън се беше разляла голяма гадна самодоволна усмивка. Пъхайки патроните в джоба си, той й върна пушката. - Като стигнем, закъдето сме тръгнали, можеш да си получиш патроните об- ратно. И Грег? - Лушън тръгна към капрата. - Благодаря за загрижеността, човече. Сега върви се шибай!
- Лушън! - каза Сара.
„Изобщо няма да живеем в една и съща ферма.“ Вероятно нямаше да ѝ върне патроните. Ели се обърна и се пресегна да докосне крака на Грег.
- Той е идиот, нали?
- Чух това - обади се Лушън.
- Да. Ама... сериозно - каза Грег с перфектно празно лице.
Тя едва не избухна в смях.
- Не исках да ти създавам неприятности.
- Не си. Не се тревожи за това! - рече Грег, но не се усмихна. Когато Сара шляпна юздите и фургонът им тръгна, той ги остави да го подминат. - Ще се видим после.
Добре, значи Грег ставаше. „Но все още искам Том да беше тук. Крис също. Искам да си ида у дома. - Прокарвайки ръка през очите си, тя се смъкна в парката си и зарови брадичката си под ципа, докато яката не застана над носа ѝ, а после се взря в ботушите си. - Искам тате и дядо Джак, и Том, и Алекс.“ Кучетата се бяха успокоили, но Мина продължаваше да бута брадичката си в скута на Ели.
- Престани! - каза тя, избутвайки животното. - Добре съм.
- Наистина е по-безопасно - каза белокосото момиче. - Моята майка...
- Да, но твоята майка е мъртва, както и моята, така че млъкни! - още щом думите изскочиха, тя се сви и гласът от килера изкрещя: ЕЛИ!
- Това не беше мило - каза елфчето.
- Знам. - Вдишвайки дълбоко, тя се обърна към момиченцето. - Съжалявам! Това беше злобно.
- Ммм-ммм. - Очите на момичето бяха влажни сини езера. Устните ѝ, нежни като розови венчелистчета, потрепериха, когато зарови лице в разрошената коса на куклата си.
Щеше ли да се научи някога да си държи голямата уста затворена? Ели положи пушката долу и сложи ръка около повдигащите се рамене на детето. За нейно учудване, сълзите, които беше задържала, потекоха и по нейните бузи.
- Не плачи! Понякога просто откачам.
- Аз откачам през цялото време - каза елфчето.
- Липсва ми мама. - Белокосото момиче използва косата на куклата, за да обърше сълзите си. - Все чакам нещата да се оправят, но те не се оправят.
- Ще се оправят - каза Ели, опитвайки се да заглуши цяла купчина протести. Дядо Джак винаги казваше да гледа от добрата страна, само че накъдето и да се обърнеше, беше все още тъмно, дори в средата на деня. „Ангажирай ума преди езика“, бе казвал баща ѝ. - Спомняш ли си колко ужасно беше всичко в началото, когато всичко полудя?
- И сега все още е лошо - каза едно от ръчкащите се момчета. Другарчетата му кимнаха.
- Не и там, където отиваме. Имаме крави и овце, а има и езера. Хана знае за растенията, а аз ловя много риба.
- Ловиш риба? - Елфчето изглеждаше впечатлено. - Мога ли да дойда?
Твърде късно си спомни за Илай и Рок все още някъде там, долу. „Никога няма да ловя риба отново там.“ Но на глас каза:
- Разбира се. - Всички деца вече я гледаха и се усмихваха, сякаш тя им беше изнесла страхотно представление. Ели притисна момиченцето. - Наистина, нещата ще бъдат страхотни...
Някъде далеч назад се чуха два гръмовни тътена. Всички косъмчета по ръцете на Ели се изправиха. Тя ахна, изправи гръб и се обърна в посоката, откъдето бяха дошли, както и всички деца и кучета. Фургоните спряха да се търкалят, конете престанаха да тракат. И докато гората беше все още мрачна от разлагащите се сенки, цепнатини от ярка светлина се показваха между дърветата на изток. От юг Ели зърна къси ярки възглавници от пулсираща оранжева светлина.
- О! - Ръката на Сара беше върху устата ѝ. До нея Лушън беше толкова пребледнял, че четината му изглеждаше като мръсотия. - О, Боже! - каза Сара.
Кучетата започнаха да лаят. Всички деца наоколо дърдореха:
- Еха!
- Какво беше това?
- Видяхте ли това?
- Това пожар ли е?
До лакътя ѝ белокосото момиче беше стиснало ушите си с длани и пискаше отново и отново:
- Какво беше това? Какво беше това? Какво беше това?
- Експлозии - гласът на елфчето се извиси над общата глъчка. - Като бомби.
„Том прави бомби.“ Тя трепереше. Толкова много страх и ужас се беше свил в тялото ѝ, че когато Мина внезапно изпусна един обезумял, яростен лай, Ели едва не скочи от фургона.
- Мина, спри! - Извъртя се и зарови лице във врата на кучето, като не забеляза веднага, че то диво се опитва да се изтръгне. „Моля те, боже, не Том! Не Том, не...