„Четирима мъже, две РПГ-та.“ Очите на Крис огледаха останките. Краката лесно се разпознаваха, както и разполовените торсове и... и...
- Г-глави - не беше имал намерение да каже нещо. Просто излезе. Главите бяха ясно различими. Няколко изглеждаха като билярдни топки, само че без бялото - без кожа, без коса. Други се бяха разпукнали като орехи, за да освободят червена и розова киша. - Том, виждам...
- Да. Хайде! - Том се обърна и закуцука бързо към дърветата. - Загубихме много време. Скоро ще бъде съвсем светло. Трябва да стигнем в града преди Променените. Джарвис! - Том повика стареца, който още се въртеше в кръгове. - Хайде, трябва да...
- Kaквo? - Джарвис се завъртя толкова бързо, че от устата му излетя храчка от пяна. Очите му, пурпурни от спуканите капиляри, подскачаха в гнездата си. Кръв се процеждаше от носа му и от едното ухо. Дръпна предпазителя на пушката си. - Стой далеч от мен, стой далеч!
- Хей, хей, хей! - Том вдигна двете си ръце. - Джарвис, успокой се, човече! Трябва да вървим, Променените...
- Кои? Какво? - изкрещя Джарвис. - Kaквo, кaквo...
- Какво му е? - попиша Крие.
- Вероятно ударната вълна. Обърква някои хора. Джарвис - опита отново Том, - чуй ме, човече! Всичко е наред, но трябва да тръгвате, трябва да... - Внезапно Том се вцепени и се обърна към платото и димящата кула.
- Какво? - попита Крис. - Какво... - И тогава през прашенето на пламъците той също го чу. Рязкото чупене на храсти, удрянето на ботуши по камък.
Дълбоко в пушека нещо се движеше. Нещо... тъмносиньо. За един объркващ момент Крис помисли, че пушекът се събира, променя цвета си, става на якета и джинси, а после осъзна, че това, което вижда, бяха Променени - много, прииждащи нагоре по хълма само на трийсетина метра, материализирайки се като нашественици, телепортирани от далечна планета.
- Крис! - Том стисна с ръка рамото му и дръпна. - Хайде! Не гледай, просто тръгвай!
„Боже мой!“ Крис беше парализиран, прикован на място. Джарвис отново крещеше:
- Kaквo, кaквo, кaквo...
А Крис мислеше: „Не знам, не знам, не знам...“
- Крис! - Том го завъртя толкова бързо, че Крис трябваше да стисне ръцете му, за да се задържи на крака. - Казах да не ги гледаш. Качвай се на коня си, Крис! Качвай се на коня си сега!
- Д-добре - изпъшка. И тръгна в препъващ се бяг. Плътно зад него Том го подканваше. Хванал юздите на коня си, Крис се опита да скочи на седлото, но краката му не работеха. - Хайде! - чу се да се моли. - Хайде, хайде, хайде...
Чуваше ги: ботуши разместваха останките, ритаха парчета дърво, хрущяха върху стъкла. „Звукът се засилва. - Гърбът му настръхна. - Приближават, не гледай, не гледай, недей!“ Но после хвърли поглед... „тъпо“... и нокти на ужас стиснаха сърцето му. Променените - толкова много, твърде много - се разгръщаха, изпълваха платото и напредваха право към тях.
- Крис, не! - Том вече шибаше коня си. - Не гледай! Хайде! Имаш време, само не се паникьосвай!
„Твърде кьсно.“ Мушнал ботуш в стремето, Крис сграбчи коня и се завъртя в тромава полуседнала позиция на седлото. Опита се да не гледа. Не можа. Променените, тези деца на Рул, бяха на по-малко от петнайсет метра. На светлината на идващия ден можеше да види устите им, отворени в тихо ръмжене, а очите им, очите им - толкова големи, толкова диви. Без оръжия, само зъби и пръсти с нокти, и...
„Не гледай, Крис! - беше неговият глас, този, който искаше той да живее. - Мърдай, или си мъртъв!“
Но беше очарователно, страховито, ужасяващо. Всеки кошмар оживява и защо еленът замръзва пред фаровете и хората умират на железопътните прелези, а Мойсей си е затворил очите. Никой не можеше да спре да гледа в чудовището, защото ужасът е братовчед на благоговението.
- Крис, не! Какво правиш? Крис! - извика Том, докато в същия момент Джарвис крещеше: „Kaквooo! Каквоооо, кaааа..“.
С цвилене Нощ най-после се подплаши. Паниката на Крис сама говореше на шокираното животно, което разбра, че смъртта бе на косъм. Конят се изправи на задни крака. Още не съвсем добре закрепен, Крис изкрещя задушено, когато започна да се плъзга. Усети как се смъква назад, падаше, щеше да падне в Променените, в ръцете им, и те щяха да го хванат, те бяха там, те бяха...