- Стой! - Изравнявайки подскачащата си кобила, Том грабна юздата на Нощ. - Крис, нагласи си проклетите колена, сграбчи гривата или гърба му и се изправи, изправи се!
Крис издиша задавено и се помъчи да се хване. Ужасените очи на Нощ се въртяха, главата му се метна назад и удари Крис по лицето. Ударът беше толкова страшен, толкова силен, че зрението му почерня. Зашеметен, той изпусна захвата си и започна да се свлича...
И тогава се появиха ръце навсякъде - втурваха се по левия му крак и по бедрото, пръсти стискаха, за да го издърпат... и той помисли: „Свършен съм!“.
Страшен гръм дойде някъде от над главата му. Търсещите ръце внезапно се махнаха. Още един гръм. Отляво на Крис едно променено момче шляпна двете си ръце върху кратера, където доскоро беше носът му, и се катурна назад. Все още замаян, Крис усети пръстите на Том да стискат рамото му.
- Не се отпускай, човече! - извика Том, връщайки го на седлото. - Не можеш да се отпускаш, Крис, хайде! - Въпреки раната Том се държеше за кобилата си само е колене. В едната си ръка беше хванал голям черен глок, а в другата рамото на Крис. Друго момиче с много дълга мрьсна коса се опита да го сграбчи. Проклинайки, Том се изви надолу и пъхна пистолета в лицето ѝ. Променената беше толкова устремена към него, че не видя Том, още по-малко пистолета и „бам“! Главата ѝ се разби, череп, скалп, мозък, кръв и чорлава коса пламнаха в мокра струя. - Седни! - изкрещя Том. - Изправи се, Крис, седни!
Пукот от изстрел, не от Том, а от тяхно дясно. Високото „зинг“ на куршум, рикоширащ от дърво. Крещейки, Джарвис стреля отново. Този път едно променено момче се олюля, когато върху лявата му гръд внезапно разцъфна червено петно. Линията не точно се разпадна, но някои от Променените се отделиха, отправяйки се към Джарвис, което даде на Крис две безценни секунди, нужни му, за да закрепи крака си в стремето.
- Добре, хайде! - извика Том. Завъртя се, ритна конете им да побегнат и се стрелна към дърветата, отправяйки се обратно към центъра на Рул на пет километра в бъдещето им.
Не беше грешка, но Крис открадна един последен поглед. Двама Променени бяха сложили ръце около все още крещящия Джарвис. Тримата танцуваха някакъв пиянски пирует. После друг Променен се присъедини, а после още и още, Джарвис вече не крещеше, а пищеше, те се тълпяха върху него по начина, по който мравките поглъщат плячката си, и имаше кръв, толкова много кръв.
„И ще има още, защото това е краят на света. - Крис се обърна напред. Очите му щипеха. Бузите му бяха мокри и той не мислеше, че беше само от кръвта. - Това е краят, това е краят, това е краят.“
113
- Махнете се от края! Махнете се от края на фургона! - крещеше Ели, но никой не слушаше. Всички пищяха, децата се сучеха насам и натам, за да видят. Беше като филм за бедствие, в който марсианците внезапно нахлуват и всички се превръщат в уплашени зайци, целите в опулени очи и отворени усти, точно преди пришълците да ги издухат от дрехите им. - Мърдай! Стани! - Стиснала савиджа за цевта, тя скочи на крака, килнала оръжието като бухалка, точно когато една ръка се закачи за фургона зад елфчето, което искаше да лови риба. - Махни се от пътя! - извика тя и удари с приклада надолу като с чук.
Човекоядецът изврещя, щом кокалчетата му се разцепиха. Когато момчето - беше ли това момче под цялата тази коса? - зяпна от изненада и болка, тя го удари по лицето с приклада. Залитайки, то се препъна в двама други и тримата паднаха като кегли за боулинг.
„О, боже, ужасно сме загазили!“ Около краката ѝ ръмжащите кучета се блъскаха, опитваха да се вклинят заедно в стена от свити мускули и оголени зъби. Отпред на капрата Лушън беше застанал на крака. Дръпна помпата на пушката си, стреля и внезапно главата на едно момиче изчезна, а две въжета от кръв все още пулсираха, защото сърцето още не беше получило съобщението. Стреляйки с огромен черен пистолет, Сара не улучваше абсолютно нищо, само отблъскваше рояка със силата на гърмежите.
Колко още можеше да продължи обаче? Ели знаеше, че нямат достатъчно амуниции. Както харчеше патроните, освен ако нямаше няколко допълнителни пълнителя...
Може би Лушън беше осъзнал същото в този момент - че Сара само хаби патроните. Че ако иска да си задържи зловещия скалп, по-добре да се чупи. Внезапно той се наведе, грабна една раница, метна я през рамо, удари с приклада един човекоядец, ритна друг в лицето и скочи от капрата.
- Чакай! Ти ми взе патроните! - извика Ели, когато Лушън скочи на земята и хукна към далечните дървета. Тя го изгуби от поглед почти веднага в плътната плетеница от храсти и ниско висящи клони. Нито един човекоядец не го последва, вероятно защото имаше толкова много вкусни деца.