- Мина, свободно! Скачай от фургона! - Тя сграбчи ръката на белокосото момиче и мина по ширината на платформата с две огромни крачки. - Скачайте, скачайте, скачайте!
114
Площадът беше напълно празен. Препускайки покрай беседката, Том и Крис спряха при северозападния ъгъл между кметството и църквата. Том скочи от сивокафявата си кобила, преди да е напълно спряла, и сграбчи юздите на Нощ, преди Крис да е успял да слезе.
- Не! - Лицето на Том беше стегнато. Стискайки раненото си и все още сълзящо бедро точно над щръкналото парче желязо, той каза дрезгаво: - Ти не!
- Какво? Не, вече съм добре. - От отворените врати на църквата долитаха звуците на химн, но камбаната беше тиха. - Ти не трябва да се катериш с този крак. Аз ще поема камбанарията, ти отиди в затвора и...
- Не! - Том избърса потта от горната си устна с опакото на дланта. - Не може да бъдеш част от това.
- Какво? - Въпреки предупреждението на Том той слезе от коня. - Том, какво правиш?
- Някой трябва да остане - каза Том. - И двамата го знаем.
- Не, аз не го знам. - Крие сграбчи раменете му. - Луд ли си? Те ще дойдат. Бомбите са с таймери, за бога! Защо?
- Защото ако нещо се обърка, аз съм единственият, който знае какво да прави.
- Том, ако останеш, ще умреш. Те ще те хванат.
- Няма. Ще стоя настрана. Ще наглеждам тези бебчета до последната секунда. - Том положи длан върху една от неговите ръце. - Крис, моля те, няма време! Не го прави трудно и за двама ни. Ако бомбите не избухнат, всичко ще бъде загубено. Тези хора в църквата ще умрат за нищо.
- Те, така или иначе, ще умрат. - Очите на Крис започваха да парят. - Те направиха своя избор.
- А това е моят. Крис, трябва. По този начин ще ти спечеля време. Спираме Променените на Фин. Спираме Фин. Тогава децата, твоите и моите, ще са в безопасност.
- Още не знаем дали сме спасили твоите. Ако не сме...
- Тогава ще сме опитали. Ако можеш, намери ги! Виж, и двамата знаем, че заплахата не свършва тук. Има много повече Променени от нас. Но по този начин вие имате шанс.
- Моля те, Том! - Очите му се напълниха. - Ти ми спаси живота два пъти. Моля те, моля те, не оставай тук! Нагласи бомбите и ела с мен!
- Не мога, Крис. - Том стисна врата му. - Хайде, човече, моля те! Достатъчно ми е трудно. Повярвай ми, не искам да умра. Ели и Алекс са все още някъде там, усещам го. Не трябва да губя вяра, защото тя е силна, тя няма да се откаже. Но трябва да го направя заради моите хора...
От север, и то не много отдалеч, дойде слабото, но непогрешимо пукане на огнестрелно оръжие.
- О, боже! - Крис усети как сърцето му спира. - Том, това трябва да са фургоните.
- Още Променени? Но как? - Кожата на Том беше по-бяла от кост. - Фин е на юг.
- Не знам, но трябва да тръгваме. Хайде! - Когато Том не помръдна, Крис стисна ръката му. - Том, те се нуждаят от нас.
- Крис, аз... не мога. По дяволите, аз... - Том свали от рамото си узито, после натисна затвора, щракна предпазителя и бутна оръжието. - Ключът за избор - каза той и посочи. - Един или три изстрела. За бога, не го оставяй на пълен автомат, защото ще свършиш патроните за четири секунди.
- Том, не мога...
- Да, Крис, можеш. Трябва. Точно както аз трябва да остана. Няма друг начин. Ти можеш да го направиш. - Том пусна два резервни пълнителя в ръцете му. - Не спирай да броиш, избирай мишените си, бъди внимателен и не се шашкай! Имаш четирийсет патрона във всеки пълнител и трийсет и един останали в оръжието, един е вече в патронника. Имаш достатъчно огнева мощ и заглушител. Огромно предимство. Няма да разберат, че си там, докато не им се качиш на главите. Децата са близо, Крис. Можеш да стигнеш за минути, ако се движиш бързо, но трябва да тръгнеш сега.
- Но, Том, децата имат нужда от помощ...
- Мислиш ли, че не го знам? - Том сграбчи Крис и го разтърси. Странните му опушеносини очи блестяха от ярост и безсилие. Жилите на врата му бяха изопнати като стомана. - Не разбираш ли, че това ме убива? Ели е там, но Фин ще бъде тук и няма друга възможност, а вретето ни изтича. Сега спри да спориш и върви, преди да е станало твърде кьсно!
Знаеше, че трябва да го направи.
- Проклет да си! - каза Крис. Вместо да избута ръката на Том, той го придърпа в бърза и свирепа прегръдка. После без повече думи се откъсна, хукна към Нощ и се метна на седлото. Хвърли последен поглед - не към Рул, а към Том, толкова силен и готов да пожертва всичко, защото когато няма друг начин, се жертваш, за да запазиш хората си в безопасност.