- Върви, Крис! - каза Том.
Крис обърна Нощ и срита коня в галоп.
115
Връхлитащият фургон беше на три секунди... и човекоядците, обсадили техния, видяха опасността, пръснаха се, паднаха... вече имаше две секунди и животните скачаха навън...
Без да спре, за да види дали някой я следва, Ели закрепи десния си ботуш, после запрати себе си и белокосото момиче във висока дълга дъга. Малката пищеше, звукът беше остър като нокът. Ели се приземи със силно тупване. Момиченцето се блъсна в нея секунда по-късно, като заби брадичката на Ели в земята. Устата ѝ пламна от ярка болка.
Чу се силен разцепващ трясък, когато излезлият от контрол кон се блъсна в задния край на тяхната платформа. Ели изпъшка, по езика ѝ имаше кръв. Изви глава назад. Цвилейки, животното изтрополи настрани, като се опитваше да си проправи път покрай спрелия фургон. Пищящи деца се изливаха през него. Нещо се премести в продоволствения фургон или може би се закачи ос, защото внезапно той се наклони, повличайки беснеещия кон. Кашони и пакети се прекатуриха навън. Много от тях се изсипаха. Човекоядците, които се бяха пръснали точно преди сблъсъка, сключиха редиците си. Когато Мина се стрелна до Ели, Джет, Призрак и други четири кучета заобиколиха другите деца, ръмжаха и щракаха със зъби, опитвайки се да държат човекоядците на разстояние. Единствено Сара беше останала на вече празния фургон, все още притисната към капрата, косата като завеса покриваше лицето ѝ, а в едната ръка държеше празния пистолет.
- Сара! - Размахвайки пушката, Ели се изправи на крака. - Сара, махни се от фургона, хайде!
Замаяно, по-голямото момиче завъртя глава, сякаш изплуваше от лепкав сън, и после полускочи, полупадна от капрата. Един дългурест човекоядец с конски зъби се спускаше отляво и бързо приближаваше. Сара го видя и замръзна.
- Не, Сара, не спирай! Продължавай да бягаш! - изкрещя Ели. - Продължавай...
Отдясно се чу пукотът на изстрел. Пурпурен цвят разцъфна на гърба на Конските зъби. Човекоядецът се сгромоляса на пътя в зрелищно пльосване по корем едва на стъпка от мястото, където Сара се беше свила. Грег изскочи от дърветата на крака, три деца го следваха.
- Сара, събери децата, събери децата! Минете зад кучетата!
Част от Ели искаше да се върне при другите хлапета, при Грег и Джейдън. Но точно сега тя и белокосото момиче не бяха забелязани, а това щеше да се промени. Дори с Мина щяха да са в твърде опасна позиция. Но тя си спомни колко бързо Лушън се изгуби от поглед. ,Да се отдалеча достатъчно възможно най-бързо и да се скрия, докато Том и Крис дойдат!“ Фургоните не бяха напредвали бързо, а това значеше, че не бяха твърде далеч от Рул. Значи Том щеше да чуе изстрелите и щеше да дойде наистина бързо. Нямаше да се наложи да се крие много дълго.
- Хайде! - каза тя на белокосото момиче, все още проснато на земята.
- Ама куклата ми! - белокосото момиче врещеше. Съдейки по рубиненото петно на долната му устна, сигурно си беше захапало езика. - Куклата ми, изгубих си куклата!
- Забрави тъпата кукла! Мина! - Ели преметна савиджа на рамо, обърна се и повлече момиченцето в препъващ се бяг по оскъдния сняг. Нямаше чиста пътека. Тя се провираше през гъсти шубраци, които закачаха и дърпаха краката ѝ. Хлапето се препъваше и нареждаше: „Чакай, чакай, чакай!“, но Ели не забави, не отговори, само продължи напред. Остри клони деряха бузите и челото ѝ, заплитаха се в косата ѝ. Мина ги беше изпреварила с няколко крачки и Ели последва кучето през шипковите храсти, все още натежали от лед. Не ѝ харесваше, че вдигаше толкова много шум. Ако можеха да стигнат до безопасно място и да се скрият... Зад тях се чуваха крясъци и изстрели, цвилеха коне, но звуците отслабваха, шумът винаги замираше в гъста гора. Трябваше да внимава да не изгуби напълно пътя, защото Том и Крис накрая щяха да дойдат. Ако можеха. Ако онези експлозии не значеха, че те...
„Престани, Ели, престани! - Тя вдигна ръка, за да предпази очите си, наведе глава и заора напред, пробивайки път там, където такъв не съществуваше. - Том ще дойде. Както и Крис. Джейдън вече е тук, Грег също. Ти трябва само да се скриеш.“
- А! - момиченцето извика от болка. - Спри, спри! Заклещих се, заклещих се!
- Тихо! - изсъска Ели. „Само хората говорят, глупачке, искаш някой да чуе ли?“ Нетърпелива и уплашена до смърт, Ели видя, че усуканите пръсти на трънливите калини бяха стиснали косата на момиченцето на темето в гъста плетеница. - Добре, стой! - измърмори, сваляйки пушката. - Само не мърдай!