„Но Крис изглеждаше ранен. - Повдигна раницата на раменете си и се хвърли в залитащ, клатушкащ се бяг с Бък, който подтичваше до нея. - Крис е тук и е в беда. Трябва да направя нещо, да помогна някак, да сторя нещо.“
Само ако можеше да измисли какво.
Преминаването през Рул - пустите му улици, разрушените къщи - беше като да се скиташ през изоставена снимачна площадка на филм за бедствие. Прозорците на много къщи бяха разбити. Някои нямаха врати. Тя спря само веднъж - при къщата на Джес. Вратата ѝ висеше накриво като изгнил зъб, готов да падне от гнездото си. Част от Алекс искаше да влезе. Беше оставила родителите си тук, на бюрото в стаята си. Но шансовете прахът им да бе още шук бяха толкова големи, колкото и тя да спре Фин.
„Трябва да продължавам. - Зърна напръскан със спрей червен знак X, потекъл от трегера над разрушената врата. - Като онази история от Стария завет за ангела на смъртта.“ Само че не всички къщи бяха отбелязани. Все още имаше тела в няколко, а също и мъртви Променени.
Но Крис беше между живите, а те имаха нужда от помощ. „А Питър, Вълка, Пени... какво да правя, какво трябва да направя?“ Все още преобръщаше това в главата си, докато приближаваше центъра, промъквайки се от къща в къща през задните дворове. Както си спомняше разположението на площада, църквата беше в северозападния ъгъл. Къщата на Джес беше западно от площада, което значеше, че тя идваше иззад кметството. Не знаеше какво щеше да прави, щом веднъж стигнеше. Имаше ли заден вход в сградата? И ако имаше... тогава какво? Да се качи на покрива? Можеше ли изобщо да го направи? Как щеше да помогне това?
„По-добре да го измислиш, скъпа!“ Смрадта на всички тези Променени - изменени и други, се носеше във въздуха и ставаше все по-силна, колкото повече Алекс се приближаваше. Хората на Фин трябваше да са близо до площада. Усети как и чудовището ѝ изведнъж се изпъчи право нагоре, а след секунда тя разбра защо, когато долови аромата на сенки, студена мъгла и гнило.
„Вълка. - Тя проучи още миризми, долови дочени дрехи и вечнозелени растения, твърда стомана и отчаяние да се смесват с мириса на химиотерапия. - Питър също е там.“
Толкова беше изкушаващо да отпусне каишката на чудовището, да види дали може да се плъзне зад очите на Вълка. „Ами ако мога да го контролирам?“ Да го прати при определени обекти? Това беше... малко зловещо и откачено също така. Ако оставеше Червената буря да забие куките си, щеше да бъде безпомощна като плувка в бързо течение. Но идеята наистина да пусне чудовището, да го накара да работи нея... „Мога ли да го направя? Ръката ѝ се спусна, за да погали врата на вълчака. Боже, това щеше да е като да даде име на чудовището си. Което нейните онколози окуражаваха. Да се бори, като мисли за тумора като за нещо отделно и далечно. Някакъв дори беше направил на рака си профил в Туитър. Тя не беше искала никаква част от тумора си - нито да го назовава, нито да го рисува, нито да го визуализира. Беше се борила, докато повече не можеше, и тръгна за Уакамау, където ракът ѝ стана чудовище с очи като цепки и зъби като игли, а това беше спасило живота ѝ вече няколко пъти.
„Признай си, Алекс! Чудовището е част от теб, независимо дали ти харесва, или не.“
- И какво казваш, откачалке? - промърмори. - Искаш да скочиш от Черната скала? Ще пратиш чудовището със съобщение? - Беше откачена фантастика. „Но Фин някак го прави.“ Виж тези шантави Променени и горкия Питър! Ами ако я закачеше Червената буря и не успееше да се измъкне? Ами ако това, което беше тя, се удавеше в нея? Алекс смяташе, че е възможно това да се случи.
Хора, всичките стари, се събираха на площада. Носът ѝ се изпълни с мухлясало, петносано бельо и отпусната кожа. Чу ги също така като ниско жужене. „Но няма деца.“ Къде можеше да са? Не подушваше и Крис и стомахът ѝ се сви от тревога. „Полека! Той беше на кон.“ Ако беше умен, щеше отдавна да се е махнал. С навременно предупреждение и всички деца също. Може би затова не надушваше нито едно. „Само че Фин направи хода си, докато беше още тъмно.“ Така че как можеше в Рул да знаят, че той беше на път?
Далечно пукане като поредица пиратки. Тя погледна на север. Някой стреляше там, но далеч, сигурно на няколко километра. Децата? Може би и вероятно не се биеха с хората на Фин. Беше ги следвала достатъчно дълго, за да знае, че нито един не се беше отделил от оснобната група.
„О, боже!“ Ами ако това бяха децата на Рул и там имаше Променени? Би ли могъл Фин, е... сигналът би ли стигнал толкова далеч? Толкова нашироко? Какъв обхват имаше този човек?