Алекс изкачи витите стълби на камбанарията и скочи в къс каменен коридор. Бък вървеше по петите ѝ, а ноктите му драскаха по камъка. Светлината влизаше през правоъгълни процепи в стената, които ѝ напомняха за бойници в замък, само че много по-широки. От площада долетя тракане на подкови, ниско мърморене на хора, но не и писъци. Което беше странно. С всички тези Променени тя беше очаквала истерия и бой. И все пак изобшо нямаше стрелба, нито тук, нито на север. Пред себе си видя въжета и дървена конзола, с която изкарваха мелодия от камбаните. Едното въже висеше, вероятно закрепено към онази работеща камбана.
Толкова беше устремена да огледа площада, че вече се беше обърнала настрани, преди умът ѝ да отбележи какво беше видяла: огромен правоъгълник в сянката, закрепен за най-долния ляв ъгъл на конзолата на камбаните.
„О! - Очите ѝ се върнаха обратно. - Мамка му!“ Бомба.
118
- Какво? - Грег чу как Крис кресна в уоки-токито. Гласът му беше много силен в тишината - повечето деца бяха спрели да плачат. Сара беше събрала най-малките в церемониална група, за да чакат, докато станеха готови да продължат. На дъното на фургона на Джейдън опръсканият с кръв Кинкейд се грижеше за момче, чиято ръка беше счупена от бухалка. Бяха извадили късмет обаче. Оцелелите имаха предимно подутини, ожулвания, порязвания и натъртвания. Освен Призрак, чието дясно ухо беше откъснато от Променен, кучетата се бяха справили чудесно.
„Е... - Грег хвърли поглед към задната част на редицата фургони. - Почти всички кучета.“ Седнала с кръстосани крака на земята, Ели изглеждаше като дете, чиито родители току-що са били убити. Не беше далеч от истината, след като Том беше останал. Пъхнало показалец в устата си, малкото момиче - Ди? - се беше облегнало на нея, докато Призрак с петносан бинт, сякаш накривен тюрбан върху главата му, се беше изтегнал също до Ели. Джет и Дейзи седяха наблизо.
- Какво каза? - попита Крис. Обикновено използваха кодирани съобщения, но Пру се беше включил в развълнувано пращене. Значи или съобщението беше сложно, или той бързаше много. Крис затапи ухото си е малкия пръст, отдалечи се от Ели и кучетата и вдигна уоки-токито дo другото си ухо. - Повтори, Пру!
„Чуваш ли ме сега?“ А Грег си помисли: „Това изобшо не е смешно“. Притисна една окьрвавена парка с лакътя си, наведе се, хвана ръцете на момичето, което беше карало продоволствения фургон, и погледна Джейдън, който държеше краката ѝ. Когато другото момче кимна, те вдигнаха тялото, прескочиха мъртво променено момче с буца вместо нос и поставиха момичето до другите. Бяха изгубили общо девет деца - включително Ейдьн, Сам и Лушън, които бяха избягали. Не беше катастрофа, но и едно дете беше твърде много. Липсваха им и двата коня, с които Ейдън и Лушън се бяха измъкнали.
„О, вие, момчета, по-добре се дръжте далеч от нас, защото аз ще ви застрелям.“ Грег наистина го мислеше. Изтърси парката и покри главата и раменете на момичето. Така. Това беше последното. Щом пренаредяха провизиите, щяха да натоварят мъртвите - включително Мина - и щяха да продължат. Побиваха го тръпки от идеята да пътуват цял ден с мъртвите. Не можеха да губят време да погребват телата тук обаче. Миризмата щеше да издаде позицията им. „Ако стрелбата вече не го е направила.“ Но никой друг освен Крис не беше дошъл по пътя, а той им беше казал, че Фин е близо, но още не е в Рул.
- Мислиш ли, че са ги намерили? - Джейдън беше застанал до Крис. Той имаше нова колекция натъртвания в добавка към онези, които беше получил по-рано. Дясното му око със засъхнала кръв по него вече се затваряше от отока. - Децата на Том?
- Или това, или...
Грег видя внезапното вдървяване на гърба на Крис, чу го как излая нещо в радиото. „Мамка му! - Колкото и да съжаляваше за Лена, беше доволен, че Крис я застреля. - Със сигурност би било добре нещо да тръгне в наша полза за разнообразие.“
- О, братко! - каза Джейдън.
Крис се завъртя на пета, но не се отправи към тях. Тичаше към Нощ и нареждаше заповеди в уоки-токито.
- Крис, чакай! - Грег затича към него е Джейдън по петите. - Къде отиваш? Какво?...
- Трябва да се върна. - Натъртеното и очукано лице на Крис беше стегнато. Метна се на седлото на Нощ. - Вие се махайте оттук! Оставете радиото включено! Ще ви настигна, когато мога.