Страхотен план! Който се скапа заради крака. Все едно, оказа се лош. Уплашените мъже са жестоки. Влитайки в сградата, те се натъпкаха в затвора, където той отчаяно се катереше по металните рафтове. Бяха нужни четирима, за да го свалят, и го направиха достатъчно яростно, та тилът му да пукне камъка. Все още усещаше топлия мокър език на кръвта по врата си. Дъждът от удари беше по-лош. Един особено сполучливо насочен ритник почти заби металната кама в лявото му бедро, а левият му хълбок - получател на обкован със стомана ботуш - пищеше. Имаше късмет, че не беше улучил бъбрека му. Единствената утеха? Очите на Том се плъзнаха по часовника на Джед. Ако приемеше, че пропорциите на счукания алуминий и гипсовата смес и сметките му са точни - след като беше експериментирал достатъчно с пожарогасителите, - а той беше почти сигурен, че са, имаше около... о, четиринайсет минути, за да се тревожи за това.
- Намерихме го в затвора - казваше Ритача на бъбреци със стоманен ботуш, - при запасите с гориво. Опитваше се да запали тези, но те са фалшиви. Не знам точно, тесто или нещо такова.
- Няма ли нищо? - Фин беше много по-голям, отколкото Том бе предположил, гледайки онази снимка; широк внушителен гигант, целият в обсидианово черно, с глава, която приличаше на издялана от камък. От друга страна, може би изглеждаше огромен, защото Том беше на колене. Леко зад дясното рамо на Фин беше застанало тъмнокосо момче в бяло, същото, което беше с него при взривената църква. След като вече беше близо, Том видя как дивите червени очи на хлапето го гледаха със зловещо трептящо внимание, напомнящо за наистина добре обучено куче, което чака команда.
- Нито една бомба? - попита Фин Ритача на бъбреци.
- Ами цигари? - това дойде от жената до Фин. - Нещо горящо? Точно така го направи последния път.
Ритача на бъбреци се смръщи.
- Нищо такова. Щяхме да подушим горящ детонаторен шнур или цигари. Нямаше и С4. Само тези фалшивите. Сигурно е решил, че може да ни накара да се разтичаме да търсим истинската, за да спечели малко време на децата. Дори да беше опитал номера с цигарата, ние сме тук достатъчно отдавна, така че ако имаше бомба, щеше да е избухнала досега.
- И всички щяхме да сме в ада, преди да сме разбрали, че сме мъртви - добави Фин без следа от ирония. Хвърли поглед през рамо. - Което съм сигурен, че ти би одобрил, Йегър.
- Трябва ти моето одобрение ли? - Лицето на Йегър беше спокойно, но гладните му очи се взираха в лицето на момче, вдясно от Том. Той едва не беше получил удар, когато забеляза хлапето. За секунда беше помислил; „Боже мой, хванали са го, преди да може да се измъкне!“. Но косата на това момче беше по-дълга, почти до раменете. Нямаше прясна кръв по лицето или по косата му, нямаше огърлица от синьо-черни охлузвания, нито рани, нито ожулвания. Очите на това момче бяха тъмнокафяви, почти черни, и изобшо нямаше кръвоизлив. Крис беше слаб, но този Променен беше мършав, бузите му бяха хлътнали. Разбира се, едно много бременно момиче висеше на лявата му ръка.
„Саймън? - Което значеше, че момичето е Пени. Очите му отскочиха към едрия блондин с лудите червени очи и той забеляза призрака на сестрата в челюстта на брата и във формата на носа. - Това трябва да е Питър.“
При звука на гласа на Йегър Саймън се размърда, но без много енергия. Том познаваше този поглед. Хвърли едно платно през главата на хлапето, сложи му белезници, бутни го да клекне до стена от печени тухли и можеше да мине за заловен талибан. Фин беше пречупил Саймън, а ставаше дума за пречупване на чудовище.
Йегър също го видя. На Том старецът му приличаше на изтощено плашило без слама.
- Няма да моля, Фин. - Йегър посочи към чакащата тълпа. - Ние направихме избора си.