- Мисля, че казват нещо. Чуваш ли? Истински думи?
- Да, чувам - каза Грег. - Звучи като...
- ВЪРВИ, ВЪРВИ, ВЪРВИ! - С блеснали очи, пращяща от внезапната енергия, Алекс зави: - УБИЙ ФИН, УБИЙ ФИН, УБИЙ ХОРАТА МУ, УБИЙ ФИН, УБИЙ...
- Какво става? - изписка Мели. Обръщайки се диво, тя притисна ръце до ушите си, докато Променените ревяха. - Илайъс! Илайъс, какво правят те, какво...
- Не! - извика Фин, но гласът му беше глас в пустиня като малко зрънце. Беше като да слушаш писък, изгубен в бученето на водопад.
И тогава за Том всичко се разби, светът се разпукна в яростен водовъртеж от звук и движение - точно както в деня, когато светът умря, и в нощта, когато взривиха мината и земята под краката му потрепери. Само че сега вместо черно торнадо от птици, вилнеещи елени и объркани животни, мозъкът му се опитваше да се разпадне, а земята все едно се бе прозинала широко, за да го погълне завинаги... Този път краят принадлежеше на Променените.
Всички те се задвижиха като един, вилнеейки през площада. Хората на Рул крещяха, подхлъзваха се, заплитаха се едни в други в бързината да избягат, но нямаше къде да отидат. Бяха обградени от Променените, от мъжете на Фин и от хаос от коне, които цвилеха и се изправяха, а копитата им удряха по лед и земя, трошаха тела и разбиваха глави. Променените се завъртяха към хората на Фин, повечето от които все още се опитваха да вдигнат оръжията си, но бяха закъснели. Променените нападнаха - странните изменени Променени скачаха от цвилещите коне, а другите изглеждаха като марионетки, внезапно освободили се от конците си - и се хвърлиха към хората на Фин в едно кипящо безумие. Площадът избухна, когато мъжете на Фин започнаха да стрелят напосоки. Куршумите свистяха като вой на стършели. Беше като да гледаш сцена от филм, в която армия превзема село и скоро няма да има нито един оцелял.
На площадката Алекс пищеше, ръцете ѝ бяха на главата, пръстите разтворени широко, очите изцъклени, а в устата ѝ се събираше кръв от червената река, течаща от носа ѝ, сякаш нещото, което беше изригнало в нея, я разкъсваше. Отляво на Том Мели отново изкрещя, когато едно момиче на кон дойде до стълбите, за да се хвърли върху жената с бързо гмуркане. Тя се удари в парапета, отскочи, претърколи се и се опита да се измъкне. Но момичето се покатери на гърба ѝ и заби зъби във врата на старата жена. Мели изрева и се изправи като кон, опитващ се да хвърли ездача си, ръцете ѝ диво драскаха в опит да се хванат за нещо.
Отдясно на Том Питър внезапно се хвърли в яростна вихрушка от златна коса и луди очи, а Саймън - това момче, което можеше да е Крис в един друг живот - само на стъпка зад него: „Убий го, убий го, убий го...“.
Но Дейви - любимецът на Фин, неговото специално момче - беше по-близо и вече се обръщаше. Устните му оголваха зъбите, а маниашките му червени очи бяха подивели от бяс.
- Не, Дейви! - изпищя Фин с една вдигната ръка и друга, търсеща колта, докато хлапето скачаше като пантера, която най-после се измъкваше от затвора си. - НЕ, НЕ, Н...
Колкото и да беше бърз Фин, нямаше никакъв шанс. Дейви се заби в стареца, събаряйки и двамата с трясък върху камъка. Пистолетът на Фин отлетя. Ритайки диво с крака като човек, който отчаяно се опитва да спре бясно куче да не разкъса гърлото му, Фин удари брадичката на Дейви с десния си ботуш. По бялата униформа на момчето се пръсна запенена кръв. Очите му се подбелиха и то започна да се свлича, Фин замахна за още един ритник, който така и не стигна целта си, тъй като Питър и Саймън, все още ревящи, се приближиха. Питър крещеше:
- Той е мой, той е той!
Сграбчил стареца за врата, той удари главата му в парапета силно. Кръв шурна от спукания череп на Фин, но старецът все още се бореше и пищеше като сестра си. Той заби ботуш в гърдите на Питър и го отхвърли назад. Том видя блясък на метал, когато старецът измъкна паранга от канията, чу свистенето на злобното острие като нападаща змия. Питър изпищя, рукна яркочервена кръв и той притисна корема си, блъскайки се назад, докато Променените се трупаха през площада, отправили се към тях, идващи за Фин.
Всичко това стана за по-малко от десет секунди и най- накрая накара Том да се задвижи. „Пет минути, по-малко от пет минути. Трябва да намеря кон и да ни измъкна оттук.“ И да спре Алекс, да пресече това. Когато се обърна към нея, Том долови мъгла с ъгъла на дясното си око. Подлудена от убийствената ярост, Пени се обръщаше към пазача си. Съвземайки се от парализата, той завъртя оръжието си - помпа „Мосберг 500“. Когато голямото черно дуло започна широката си дъга, Том знаеше, че старецът не само ще умре, докато се опитва, но и ще пропусне и вместо Пени ще застреля Алекс.