„Питър!“
- Не! Алекс! Том! - Крис пришпори Нощ и се гмурна в тълпата, пробивайки си път. Сграбчи юздите на един тъпчещ шарен кон без ездач, като мислеше яростно: „Качи Питър на кон, закарай го при Кинкейд и се измъкни, измъкни се!“. Да се опитва да скъси разстоянието помежду им, беше като да плава с лодка в бурно море, като вместо гребло ползва лъжица. Чуждият кон се дърпаше и цвилеше, а Крис усещаше как Нощ се напряга в опит да намери безопасно място, на което да стъпи. Ръце задращиха по краката му. Площадът беше море от зъби и ръмжащи лица. Това отново беше кошмарът от платото, само че този път той се опитваше да контролира два коня. Грег беше до него и Крис чуваше пукота на изстрелите, докато си проправяха път през последните петнайсет метра.
- Крис, не! Остани на коня си! - Лицето на Том беше напрегнато, сковано от болка, мокро от пот и кръв. На гърдите му имаше огромен кървав разрез и дишаше трудно. Гърбът на Алекс беше притиснат до неговия, мосбергът беше в ръцете ѝ, а огромното куче все още се въртеше и хапеше. - Грег, помогни ми! Крис - каза той, - подай ми узито!
- Ето! - Крис свали оръжието от рамото си и го подаде с приклада напред. - Колко зле е той? Колко е зле?
- Зле е. Алекс! - изкрещя Том през рамо. - Вземи узито!
На мига тя отпусна лакти и мосбергът посочи небето. Извърна се и едната ѝ ръка се протегна за новото оръжие. Щом пръстите ѝ се сключиха около приклада на узито и усети, че е хванала, Крис пусна. Но тя погледна нагоре. Очите им се срещнаха и той каза:
- Aлeкc...
- Знам, Крис. Аз също. Помогни на Питър! - Тя закачи мосберга на рамо и се обърна, за да ги прикрива и да им спечели време.
- Крис! - извика Том. - Ще трябва да го опазиш жив, докато се измъкнем.
- Колко време остава? - попита той, усмирявайки Нощ с колене.
- Недостатъчно. Добре, хайде, давай! - Том премести тежестта си, смъкна се на коляно и Питър се люшна в ръцете на Грег, когато повдигна краката му.
- Бързо! - извика Алекс. Тя напредваше гърбом с узито в две ръце, опитвайки се да покрие всички страни.
Един от хората на Фин - стар, но само с няколко кичура бяла коса - заплува към нея паникьосано, ръцете му се въртяха в непохватен кроул. Преди Алекс да може да стреля, вълчакът нападна. Старецът изкрещя и залитна назад, щом от раната над лакътя му шурна кръв.
- Долу, Бък! - Когато вълчакът скочи обратно, Алекс се хвърли напред с узито, забивайки бързо и яростно приклада в челюстта на мъжа.
Пурпурна струя бликна от сцепената кожа на стареца и той падна. В следващата секунда Променените го подхванаха и той изчезна с писъци, кървавата му ръка се протягаше право нагоре, сякаш се опитваше да издраска от гроб.
- Вдигай го, Грег! Полека, полека! - каза Том.
Лицето на Питър беше бяло като платно, кръвта по него - като ярка боя. Когато успяха да го наместят в седлото, Крис видя сгърченото му от болка лице и чу стона му.
- Боже! О, боже, Питър, дръж се! Дръж се! - каза Крис, щом Питър падна върху него, облегнал гръб върху гърдите му. - Държа те, ще се оправиш.
- С-с-студено ми е. - Питър дишаше тежко. Имаше толкова много кръв, че Крис усещаше вкуса на желязо в устата си. Главата на Питър се олюля. - Т-толкова ми е студено... К-Крис, с-съжалявам, т-толкова съжалявам, оп-п-питах се...
- Ш-шт! Добре се справи - каза Крис треперливо, от гърлото му извираха хлипове. - Ще се оправиш. Държа те, Питър. - Приятелят му трепереше, опитваше се да си поеме дъх. „Ще те спася. Ще спася и двама ни.“ Крис обви ръце около него, пое тежестта му и го задържа здраво. - Няма да те оставя да паднеш, Питър. Държа те, държа те, няма да паднеш.