„Това е добре.“ Тя увисна на врата на Том, докато той я носеше, накуцвайки, защото кракът му все още не се беше оправил. Кучетата заподскачаха след тях, не само защото не искаха да бъдат изключени, но и защото където отидеше Алекс, те я следваха, освен ако не ги накараше да останат. Когато наближиха, Алекс придърпа Том и Ели в прегръдката.
„А това - Ели плъзна ръка около врата на Крис, за да задържи всички заедно - е по-добре. Това е Мег Мъри в градината.“
Останаха в прегръдка дълго време. Никой не се отдръпна, докато Крис не беше готов да го направи. Отне им малко време, но нямаше проблем. Не бързаха за никъде. Дори когато плачеше с Крис, Ели не бе чувствала такава топлина дори в много дебела парка. Но накрая дойде и нейният ред. Торбата ѝ не беше и наполовина толкова голяма. Мина беше много по-дребна от Питър, но въпреки това имаше достатъчно за всички.
Седмица по-рано, в същата нощ, когато беше попитала Том за дядо Джак, Ели каза:
- Не знам какво да кажа. Не е нужно да бъде за бог или нещо такова, нали?
- Може да бъде за каквото поискаш. И няма нужда да казваш нищо, ако не искаш, скъпа. - Том клекна и разтри ръцете ѝ, сякаш се опитваше да и помогне да се стопли. И едва тогава тя забеляза, че трепери, и разбра защо той я разтрива. - Няма правила. Ако има думи, кажи ги! Ако няма, ако сърцето ти е препълнено, също няма проблем.
Сега - с десния юмрук, висящ над водата, и с левия в ръката на Том - тя стоеше на собствените си крака. Алекс беше отдясно, много близо, а Ели усещаше как Крис мърда зад нея, което беше перфектно.
„Можеш да го направиш. Това е и за Илай и Рок. Това е за всички.“
- He тe исках. - Зъбите захапаха долната ѝ устна, която беше започнала да трепери, но не можеше да дъвче устната си и да говори едновременно, затова я пусна. Очите ѝ се бяха замъглили отново и тя разбра, че ще плаче през цялото време. - Ти не беше моя идея... и аз... аз наистина бях зла с теб д-дълго в-време. Бях з-зла с вс-всички, осособено с дядо Джак - гласът ѝ изтъня и стана писклив и тя трябваше да продължи да гъгне. Зад себе си чу Призрак да скимти и после усети носа му да удря дупето ѝ. - И наистина с-съжалявам за това. Ти се оказа н-най-добрият приятел, който аз... някога съм имала... и той беше добър дядо, а ти ме за-защитаваше и ме караше да се чувствам по-добре. Г-главно...
Тя спря. Гърлото ѝ беше задръстено и едва можеше да вижда. Сякаш беше под вода. Боже, тя знаеше, че това ше се случи.
„Просто го кажи, Ели! - беше гласът от килера, онзи, който ѝ помогна да спаси Крис. Гласът, който беше съставен от всички, които някога беше обичала. Не беше ли чудесно, че някои от тези хора бяха още тук? - Кажи го бързо, скъпа, и ще ти олекне!“
- Ели? - обади се Том. Гласът му беше тих и нежен и той каза най-правилното нещо. Не „няма нужда да продължаваш“, сякаш тя беше някое глупаво малко дете, а: - Каквото и да кажеш, както и да го кажеш, ще бъде правилно.
„Послушай Том! - каза гласът от килера. - Той е умен.“
Тя вдиша бързо.
- Главно защото бях бясна на тате - Ели го изрече бързо, избута го навън и внезапно вече не плачеше. За част от секундата беше същото като излизането от пътеката на това открито пространство от небе и вода, което изглеждаше като златна лава. Сякаш беше излязла от собствения си път, за да намери вярната пътека към нещо, което беше истинско. - Той замина въпреки че аз не исках, а после умря и аз реших, че това означава, че не ме обича достатъчно. Но ти беше негова и ме обичаше. И това може би значи, че и той ме е обичал. - Тя отново плачеше. - Сбогом, Мина! - каза Ели и отвори шепата си. - Обичам те, момиче! Сбогом, дядо Джак! - А после успя да изрече и останалото: - О-обичам те, тате!
Опита се да гледа как Мина си отива, да види точно къде ще свърши кучето ѝ, но не успя. Всичко беше замъглено от водата долу и от сълзите в очите ѝ, а имаше и толкова много цветове, че сякаш Мина, татко ѝ и дядо Джак бяха навсякъде.
И може би беше така, защото раят също е навсякъде.
- Това е. - Том разбърка горещата вода в емайлирана лагерна чаша и загледа как тъмните гранули се разтварят, после поръси белия сняг на сметаната. - Наслаждавай се на всяка капка!
- Повярвай ми, ще го направя! - поемайки чашата безкофеиново кафе, Алекс отпи и въздъхна. - Вкусът му е толкова добър, че дори не ми пука, че е без кофеин. Сериозно, няма ли повече?