- Точно така - тонът на стареца беше сух, само факти. - След като си си отишъл, са те обърнали и са те издърпали. Вярвам, че са срязали един или два шипа, за да го направят.
„Срязали са ме.“ От представата за това как обръщат вратата и за отпуснатото му тяло, закачено на железните шипове като жаба, забита на масата за дисекция, фините косъмчета по врата му настръхнаха. Сигурно го бяха и овързали, преди да хвърлят убитото му тяло върху кон. „Или конят ме е влачил, ако се е уплашил.“ Предполагаше, че е имал достатъчно късмет, че не са решили да го заровят под камъни.
- Нейтън беше ударен от боздуган - каза той. - От онзи голям дънер. Чух как се счупи вратът му. И той ли се върна от мъртвите?
- Не. Тялото му все още е в къщата на смъртта.
„Все още. - Усещаше писъка, който се опитваше да се измъкне през зъбите му. - Там съм бил и аз. Мислели са, че съм мъртъв. Сложили са ме с Нейтън. Тогава как...“
- Ще го погребем, когато дойде пролетта, ако искаш. Не кремираме останките, но заклахме коня му за кучетата ни. Запазихме и вещите на Нейтън: дрехи, пушка, радио. Предполагам, че сега са твои. - Старецът направи пауза. - Знам, че не си съгласен, Кристофър, но имах достатъчно време да те прегледам. От размера на нараняванията ти и от видимите рани, или по-точно от това, което е останало от тях, смятам, че Хана е постъпила правилно.
- Останало от тях? - Всеки път, щом старецът отвореше уста, Крис имаше чувството, че умът му се бори, за да не изостава. - Какво имаш предвид с това?
В отговор старецът се пресегна и махна чаршафа от гърдите на Крис.
- Имаш половин дузина рани, три от които доста сериозни. Тази - старецът сложи суха длан върху дясната страна на Крис, точно под ребрата му - беше най-лошата, заради нея е колабирал белият ти дроб. Затрудненото ти дишане? Хана каза, че трахеята ти е била изместена. - Докосна е пръст собствената си възлеста адамова ябълка. - Въздухопроводът ти се е бил изместил на една страна. Така става, когато въздухът се събира в гръдния ти кош вместо в дроба. А помниш ли болката в корема? Вероятно е била от кръвта, събираща се там. Но виж сега!
Крис проточи врат, за да погледне надолу към стомаха си. Розовото око на изопнат, грубо изглеждащ белег, голям колкото монета от половин долар, се пулеше от корема му, точно под ръба на ребрата. „Боже мой! - Крис внезапно си пое дъх. Първия път, когато дойде в... спомни си ръката на стареца върху стомаха си. - Как е възможно?“
- Имаш и съответстваща изходна рана отдясно на гръбнака. От местоположението ѝ подозирам, че си претърпял разкъсване на бъбрека също така. Но и тази рана е почти заздравяла. Ето! - Крис усети дръпване в лявата китка, когато старецът развърза възела. - Ако ми обещаеш да не ме душиш отново, ще... Така. Погледни ръката си, Кристофър!
В началото помисли, че няма нищо, но очите му доловиха полумесеца на почти излекуван разрез, започващ от кожата между палеца и показалеца и продължаващ надолу към китката. Той се взря втрещен.
- Шип е направил това - каза старецът, но думите му бяха немощни, почти изгубени сред внезапното жужене, което изпълваше ушите на Крис. - Както можеш да видиш, палецът беше почти отрязан. Но ето, сега е почти заздравял. Всичките ти рани са в това състояние.
- Но как? - Той обърна ръката си, после сви юмрук. Изобщо не болеше. - Това не е възможно. Как може да се случва? Защо съм още жив?
- Не мога да кажа. - Старецът вдигна ръце. - Дали е от отварата? Или е грешка, както казваш? Комбинация от двете: отварата и твоята физиология? Или това е просто чудо, или пък магия?
- Няма такова нещо като магия - промърмори Крис през вцепенените си устни. Спомни си мрачното гърлено мърморене, странния мирис на тамян, който беше изпълнил ноздрите му. „И ръцете му на гърдите ми. Помня, усетих как нещо... ме напуска.“ Стрела от нов страх прогори пътя си през гърдите му. - Не вярвам в чудеса.
- Аз също. Но може да поспорим дали това, че осемгодишно момиченце е намерило сила да вдигне седемнайсетгодишно момче върху кон, е нещо естествено. Въпреки че трябва да се вземе предвид, че човешкото тяло реагира на спешните случаи, като зарежда тъканите с адреналин. Това увеличава притока на кръв, дава повече енергия и съответно по-голяма сила. Ели е била уплашена, случаят е бил спешен и тялото ѝ е реагирало. Дори ти е дала палтото си, а денят е бил наистина много мразовит. Но тя не е почувствала студа, защото същият физиологичен механизъм я е държал топла. Така че, виждаш ли? - Старецът разтвори ръце в жест „нямам трикове в ръкава“. - Няма чудеса. Просто наука.