Същата вечер, след вечеря, имаше Сборище. Всички се съгласиха, че съществата не могат да бъдат разумни. Кордовир с всички сили доказваше, че самата им външност говори за това. И че на подобна гадост сигурно са чужди всякакви нравствени устои, понятие за добро и зло и най-важното, те не изпитват нужда да говорят истината.
Младежите не се съгласяваха — навярно затова, защото напоследък с новите явления стана трудно. Младите смятаха, че металният предмет е безспорно продукт на интелект. Интелектът автоматически предполага умението да се отделя едно нещо от друго. Включително и доброто от злото. Чудесен спор се получи. Олголел възрази на Араст и той го уби. Мавърт, личност, общо взето, спокойна, изведнъж се разгневи и уби тримата братя Холиан, но веднага беше убит от Хем, който гореше от желание да се бие. Даже излишните самки обсъждаха вълнуващия ги въпрос — чуваше се как спореха в хранилището на края на селото.
Изморени, но щастливи, жителите се прибраха по къщите.
Споровете продължиха почти цял месец. Но животът изобщо си течеше нормално. Сутрин жените излизаха от домовете, събираха храна, снасяха яйца. Занасяха яйцата в хранилището за излишни самки, където те се излюпваха. Както обикновено, на осем самки се раждаше един самец. Двадесет и пет дни след сватбата, а понякога и по-рано, всеки мъж убиваше жена си и си взимаше друга.
Мъжкото население ходеше до кораба да послуша как Хем усвоява чуждия език. После им омръзна и отново се захванаха да бродят по хълмовете и горите в търсене на нови явления.
Пришълците чудовища излизаха от кораба само когато се появяваше Хем.
Двадесет и четири дни след пристигането им Хем обяви, че е успял да постигне с тях някакво подобие на общуване.
— Казват, че са прилетели отдалеч — разказваше Хем една вечер на жителите на селото. — Че са двуполови, както и ние; че и са разумни като нас. И че се различават от нас, е, за това, казват, имало причини. Наистина, тук не ги разбрах добре.
— Но ако се съгласим с това, че са разумни — каза Мишил, — тогава ще трябва да повярваме и на всичко останало.
Всички се заклатиха в знак на съгласие.
— Казват, че не искат да се намесват в нашия живот, но ще се радват да ни понаблюдават. Искат да дойдат в селото и да видят как живеем.
— Нека да дойдат — каза някой от младежите.
— Не! — изкрещя Кордовир. — Искате да пуснете злото в дома ни! Тези чудовища са коварни. Уверен съм, че те даже са способни … да излъжат.
Останалите старци се съгласиха, но сега се възмути младежта и се оказа, че Кордовир няма с какво да подкрепи зловещото си обвинение.
— Е, добре — възкликна Сил, — те изглеждат като чудовища, но съвсем не е задължително и да мислят като чудовища.
— Задължително е — възрази Кордовир, но мнозинството се съгласи със Сил. Хем продължи разказа си:
— Предложиха ми — или на нас, не разбрах точно — разни метални предмети, които уж вършат разни работи. Не им казах, че това е нарушение на етикета: те, все едно, нищо не разбират от него.
Кордовир кимна. Растат младите! Хем поне започва да показва, че е усвоил някои правила на поведение.
— Те искат да дойдат в селото утре.
— Не! — извика Кордовир, но Отново се оказа сред малцинството.
— Впрочем — спомни си Хем — между тях има няколко самки. Те имат яркочервени уста. Интересно е да се види как самците ще ги убиват. Утре е двадесет и петият ден, откакто са долетели.
Следващия ден съществата, бавно и с голям труд преминавайки през скалите, допълзяха в селото. Местните жители веднага забелязаха изключителната крехкост на крайниците им, крайната недодя-ланост на движенията им.
— Тук и не намирисва на красота — промърмори Кордовир. — И не можеш да ги различиш един от друг.
В селото съществата започнаха да се държат доста нескромно. Пълзейки, влизаха в къщите и изпъл-зяваха обратно. Непрекъснато бърбореха в хранилището за ненужни самки. Взимаха яйца и внимателно ги разглеждаха. Гледаха местните жители през някакви черни, блестящи предмети.
След обяд Рантан, един от старците, реши, че е време да свършва с жена си. Затова изблъска съществото, което разглеждаше дома му, и пречука своята благоверна.
Веднага двете същества нещо забърбориха и излязоха бързо от къщата.
Едното от тях се оказа самка с червена уста.
— Навярно той си е спомнил, че на него също му е време да убие жена си — предположи Хем. Жителите чакаха, но нищо такова не се случи.
— Може би — заговори Рантан, — той иска някой друг да убие жена му. Може би у тях обичаят е такъв?
И без по-нататъшни размишления удари самката-чудовище с опашката си.
Тогава техният самец издаде ужасен звук и насочи към Рантан металната тръбичка. Той уби Рантан.