Клео отново провери телефона си. Все още никакви съобщения. Наистина ли приятелките й се забавляваха без нея? Как изобщо беше възможно това?
И все пак Клео не спираше да се надява.
Бип!
Добре че бяха постоянните новини от Бека за операция ЛОВ, иначе телефонът й щеше да умре от самота.
До: Клео
10 октомври, 16:03
Бека: Чисто е!
Една ръка в розова гумена ръкавица се подаде и издърпа Клео в компютърната зала.
— Побързай! — рече настойчиво Хейли и затвори вратата зад тях, а после спусна щорите на прозореца. Тоалетът й за работа под прикритие — оранжева жилетка и клин на сиви и лилави райета — нямаше да може да привлече повече внимание, дори да грееше в неонови светлини и да дънеше до дупка метъл.
— Здрасти — обади се Бека от третата редица с компютри. Тя вече чаткаше по клавишите, но спря да помаха със синята си гумена ръкавица. — Става по-лесно, отколкото си мислех. Само след минута ще съм готова.
Клео трепна и замаха с ръка пред носа си в спарения въздух. Миришеше на самолет, в който си седнал до пътник, похапващ Doritos с начо сирене. Кутийки от сода и опаковки от сандвичи преливаха от коша до вратата в напразен опит да избягат от влудяващото бръмчене на машините и суровата светлина на флуоресцентни лампи.
— Ето, вземи! — Хейли бръкна в куфарчето си и извади отвътре чифт червени вълнени ръкавици. — Не пипай нищо, преди да ги сложиш.
Клео взе ръкавиците с два пръста, все едно бяха покрити с курешки.
— О, ето ти и гривна на ЛОВ! — Тя свали от ръката си жълта пресована гривна. — Претопих старата ми гривна Livestrong34 и ето!
— Сериозно ли?
Хайли свали надолу очилата си и погледна Клео въпросително: „Че защо да не съм сериозна?“.
— Прилича повече на дъвка.
— Чудесно — засмя се Хейли. — Нали и без това се опитваме да се залепим една за друга.
„Велики Геб! Всички нормита ли са толкова страшни?“ Клео изгаряше да каже на Хейли къде да си залепи боцкащите ръкавици и сдъвканата гривна, но точно сега не бе време да влиза в конфликт за надмощие. И защо да съсипва и без това съсипаната си неделя? ЛОВ бе само средство към целта, а целта бе съвсем близо.
— Аз какво да правя? — попита Клео, като се опитваше да не диша.
— ЗАЛЯГАЙ! — прошепна Хейли.
— Какво? — Клео се обърна.
— Скрий се и изключи звука на телефона!
Хейли притича от поста си и свали Клео на земята. Заедно двете изпълзяха по покрития с трохи мокет до края на третата редица. Колената на Клео изгаряха от болка. Тя съжаляваше за решението си да облече къса пола толкова, колкото и за участието си в тази съмнителна операция. Като познаваше Хейли, това сигурно бе тренировка на сухо.
Те притичаха под голямата маса при Бека.
— Кого видя? — прошепна Клео и намести тясната поличка от розово-черен шифон, за да скрие бельото си.
— Брет! — отвърна беззвучно Хейли. — И…
Вратата се отвори със скърцане. В стаята влязоха чифт износени туристически обувки и високи до коленете ботуши.
„Франки!“
С припрени стъпки краката седнаха на един от компютрите на първия ред.
Клео повдигна вежди: „Какво правят тези двамата тук?“.
Бека сви рамене в отговор. „Ти кажи. Това сигурно е твоя работа“, казваха изскочилите й навън очи.
„Мъртви сме“, Хейли преряза с пръст гърлото си.
Клео отправи нагоре поглед да отдаде почит на Хатор. Канеше се да поиска от нея помощ и защита, когато погледът й срещна съзвездие от засъхнали сополи и размазани бонбони от вътрешната страна на масата, и тя реши да не замесва богинята в това.
— Готов ли си? — попита Франки.
Някой започна да пише, после спря за секунда и въздъхна.
— Готов — беше Брет.
— Успех!
— Без теб нямаше никога да мога да го направя. Тоест, без теб изобщо нямаше да го направя — след това се чу звук от целувка.
Очите на Бека започнаха да се пълнят със сълзи. Тя наведе глава и се скри зад вълнистата си опашка, подсмърчайки тихо.
34
Жълта гривна, носеща името на фондацията на колоездача Ланс Армстронг. Парите от всяка закупена гривна се даряват за борба срещу рака. — Б.ред.