Клео започна да изпитва съжаление към нея. Когато видя Мелъди да целува Дюс, за да си отмъсти, в продължение на цяла седмица от порите й се лееше пот с аромат на смола. А и Дюс бе нападнат! Не можеше да си представи какво изпитва Бека, когато знае, че Брет всъщност харесва Франки. А и не мислеше да опитва. Не можеше! Бека бе врагът. Тя бе опасна, без значение колко жалък вид имаше сега.
Чу се звук. Някой започна да набира номер с включен високоговорител.
— Рос Хийли на телефона — каза мъжки глас след първото позвъняване.
— Здрасти. Брет е.
— И Франки — засмя се тя.
Бека погледна отчаяно.
— Тъкмо го пратихме — каза Брет.
Клео ахна и покри уста с ръка. „Тъкмо го пратихме? Днес? Но нали трябваше чак утре?“
Бека я стрелна с очи. Там се четеше: „Как можа да оплескаш всичко?“. Клео махна с пръст от обувката си парченце от мокета и се престори, че не забеляза.
— Ей, Брет, благодаря ти, че успя ден по-рано. Всички в телевизията умират да го видят.
— Само не забравяйте, че това е работният вариант — подсети го Брет. — Но мога да променя, каквото кажете. Само ми кажи.
— Дадено. Благодаря ти пак, Брет, човече. Ще държим връзка.
Разговорът прекъсна.
— Дано да се получи — в гласа на Брет се долови напрежение.
— Всичко ще е наред — увери го Франки. — Ще видиш.
Клео мечтаеше да има някой, който и на нея да вдъхне надежда; някой, който да й каже, че не бе пропиляла най-голямата възможност в живота си и щеше да си върне приятелките обратно; някой, който да й каже, че филмът няма да промени живота й такъв, какъвто го познаваше, макар вече да го бе променил. Защото този живот бе хубав. Нещата ставаха според нейната воля. Хората я слушаха. И никой…
Нечий телефон иззвъня.
— Да — каза Брет в слушалката. — Всичко наред ли е?
— Всичко е чудесно, Брет — отвърна Рос. — Само ми кажи, че това е някаква шега и че ще ми пратиш истинския филм след нула цяло и две секунди.
Бека вдигна глава.
„Има Геб на небето!“
— Какво искаш да кажеш? — попита Брет.
— Какво искам да кажа ли? Ами за какво са ми тези размазани лица? — извика Рос. — Зрителите ни ще си помислят, че имат пердета на очите. Това нещо не можем да го излъчим! Изпрати ми чистия запис.
Бека и Хейли си размениха по една стокаратова усмивка и се поздравиха. Точно това искаха те — доказателство! А точно от това се страхуваха РАД.
Поредната нескопосано свършена работа на Франки Щайн. Какъв шок!
„А сега какво?“ Ясният запис означава краят на РАД. Самоличността на всеки от тях ще бъде разкрита. По целия свят хората ще свалят от интернет снимките им. Те ще се превърнат в мишени, опитни зайчета, изкупителни жертви. И без значение колко безобидни и чаровни са интервютата, нормитата винаги щяха да си намерят причини да се страхуват, да дискриминират другите, да мразят.
Клео искаше да се потопи в топла вана с лавандула. Искаше да гушне котетата си и да се смее с приятелките си. Искаше всяка неделя да ходи на спа, солариум и на пазар, да пише съобщения и да излиза с Дюс. Но този живот сякаш бе останал завинаги назад в миналото.
— Е, какво, ще го пратиш ли? — попита Рос.
— Уф — изпъшка Брет.
„Франки, спри го!“
— Брет?
„Франки, спри го! Не му позволявай да го направи!“
— Е, имаме ли резултат?
— Ние имаме — отвърна Франки. — Ти нямаш!
Клео прехапа долната си устна. За тенекиена глава това не бе никак зле.
— Брет? — Рос подмина отговора на Франки.
— Съжалявам. Не мога.
— Шегуваш се, нали? Това е фантастичен шанс — настоя Рос.
— Знам — въздъхна Брет, — но обещах.
— На кого си обещал?
— На приятелите ми — отвърна Брет.
Рос се захили.
— Тия мутанти са твои приятели?
— Да. И те се нуждаят от защита.
— Брет притежава почтеност — добави Франки.
— Наистина ли мислиш, че ще преуспееш с честност в този бизнес?
— Не. Ще успея с талант.
— Хайде, хлапе. Талантът няма нищо общо с успеха.
— Знам, Рос — Брет се засмя. — Разбрах го още щом те срещнах.
Линията прекъсна.
Франки и Брет мълчаха. Всичко бе свършило.