„Златно!“
Клео опита да отрази на своето лице разочарованието по лицата на Бека и Хейли, но се спря от страх да не изглежда неестествено. Цялото й същество напираше да изскочи изпод масата и да даде по една целувка с аромат на горски плодове на всеки компютър в стаята. За сетен път Геб й се бе притекъл на помощ. „Чудовището на нашата улица“ беше вече в историята! Нямаше да се налага никого да предаде! Нямаше престъпление! Нямаше и време! Тя издърпа червените ръкавици и ги остави да паднат на пода. Беше свободна!
— Съжалявам — обади се Франки. — Толкова труд вложи в този филм.
— Няма нищо — рече Брет мило.
— Не, не е така — Франки подсмръкна. — Пак всичко изгърмях!
— Как така? Ти обеща да не излагаш никого на риск и удържа на думата си.
Последва мълчание, а после отново се чу подсмърчане.
— Те ще останат толкова разочаровани. Как ще им кажем?
— Двамата заедно ще им кажем.
„Аууу“. Течна топлина изпълни Клео като разтопения шоколад в шоколадовото суфле на Хасина. За норми Брет бе доста свестен.
Вратата на стаята се затвори с пораженческо щракване.
Клео изскочи изпод масата и приглади полата си. Ръцете й сивееха на цвят. Това беше или заради флуоресцентните лампи, или стресът бе изсмукал цвета им.
— Мислите ли, че навън е още слънчево?
Бека вдигна рамене, отри лицето си и се изправи.
— Сега какво? — Хейли попита лидера на ЛОВ, като се измъкна отдолу.
— Започваме отначало.
— Напълно съгласна — Клео преметна дънковата чанта на рамо. — Ще се видим на другия бряг. — Без повече думи тя прекоси мръсния мокет и излезе. Всяка стъпка, която отекваше в глухия коридор, я приближаваше към новото начало и доказваше, че, да, наистина има живот след смъртта.
До: РАД
10 октомври, 17:13
Франки: Ако сте участвали във филма, утре след училище има спешна среща в нашия заден двор в 15:30. Не носете одеяла. Ще свършим бързо. Ххххх
Двадесет и втора глава
Мумията се завърна
Първа пристигна Клео. Тя отново последва шума на бушуващата вода през гъсталака и излезе в тайния двор на семейство Щайн. Водопадът все така се разбиваше в скалите отдолу. Поляната пак бе така мокра и подрязана. А над каменната тераса над вира мъглата пак танцуваше. Но този път Клео се чувстваше съвсем различно, защото тялото й съвсем скоро бе напръскано със спрей за тен и тя потръпваше от приятна възбуда.
Бризът на късния следобед повдигна перчема й към небето. Беше малко хладничко за късата бронзова рокля и черните сатенени боти с панделка отзад, но Клео бе твърде празнично настроена за нещо по-обикновено.
— Здрасти — изгука тя.
Франки седеше сама на терасата и си играеше с конците на китката си като коте с кълбо прежда.
— Здрасти — измрънка с наведена глава. Дори сивият й анцуг изглеждаше нещастен.
— Ден за пране, а?
Франки вдигна очи. Цветът на очите й, обикновено синьо-лилав, бе избледнял до скучно синьо на фона на грима й.
— Какво се е случило? Да не са ти потънали гемиите? — попита Клео.
— Все едно.
Клео щеше да й препоръча студени резенчета краставица, димяща чаша от съживяващия кожата еликсир от Нил на Хасина и още по-вдъхновено завръщане. Все пак, като отказа на Рос, Франки бе доказала, че е достоен боец и заслужаваше малко добрина. Но това щеше да почака, докато Клео се увери напълно, че „Чудовището на нашата улица“ няма да бъде излъчен.
— А ти какво правиш тук? — попита Франки повече изненадана, отколкото разтревожена.
— Получих съобщението ти за филма. — Клео седна. — И ако не е много късно, искам да участвам и аз.
— Ха! — изрече Франки през стиснати устни и след това вече не пожела да каже нищо. Не и преди другите да дойдат. И така двете зачакаха, потънали в мълчание.
Не след дълго поляната се огласи от развълнуваните РАД. Те се прегръщаха топло или енергично стискаха ръцете си. Вече не бяха инертното общество, обвързано единствено от своите тайни. Те бяха сила, активното крило на РАД, и бяха започнали мисия за промяна на живот и смърт. Гордостта им беше неприкрита. На всички страни около Клео разговорите като сапунени мехури се появяваха, после се пукаха и пръскаха из двора опиянение.
— От HBO направо ще го грабнат. Те обичат модните драми.