— Така ли? Според мен става повече за комедия.
— Или мюзикъл на Бродуей.
— О, а може някой писател да се опита да направи от него трилогия за тийнейджъри.
— Дали Опра ще включи книгата в своя „Клуб на книгата“ в интернет?
— Естествено. Низвергнатите са нейна любима тема.
— Хм, странно, че тя не е низвергната.
— Хм, странно, че ние сме. Но не за дълго.
— Видя ли рисунките на Джаксън? Нарисувал е всеки от нас като кукла.
— Представи си да те пъхнат в някое детско меню.
— Мммм, вкусно. Само това си представям през цялото време. Впрочем, така ли ми се струва, или някой пече филе на скара?
Клео се чувстваше изненадващо добре, макар най-близките й приятелки да не я поглеждаха дори. Всъщност, чувстваше се царствено. Като хладнокръвна царица, която пази стоически знанието за надвисналата опасност над нейния народ, тя приемаше самотата като плод на мъдростта — на върха винаги е самотно. Но не за дълго. Франки вече се опитваше да въдвори ред и само след минути мехурите щяха да се пръснат. А снимките за Teen Vogue щяха да попият хаоса.
— Благодаря ви, че дойдохте — започна Франки.
Последваха бурни аплодисменти. Сред разгорещилите се страсти Лала, Блу и Клаудин не спираха да поглеждат към Клео и сигурно се питаха защо бе дошла. Дюс й намигна, но предпочете да остане при останалите от актьорската трупа. Джулия се взираше във Франки с очакване в обичайното си зомби състояние. Клод и останалите от братята се виеха триумфално. Мелъди и Джаксън стояха най-отпред и се усмихваха така широко, че ъгълчетата на устните им скоро щяха да се съберат в една окръжност. Те също не знаеха какво ще последва.
Точно както и преди, Франки се покачи на каменната тераса. Но този път не спря рева на водопада. С приведени глави в края на поляната стояха Виктор и Вивека. Те вече бяха научили новините.
— Ще бъда кратка, защото повечето от нас утре имат тест по биология…
— Да, благодаря ти, Джаксън — извика Клод сърдито някъде отзад.
— Аз какво общо имам с това? — Джаксън се изчерви.
— Госпожа Джей е твоя майка.
— И твоя учителка. И каза, че ако не изкараш теста, догодина пак ще ти бъде учителка.
Джаксън, като същински Крис Рок35, разсмя всички. Това приличаше повече на отворена вечер на комедийните таланти, отколкото на понеделнишко събиране след училище.
— Ехо! — Франки пусна искри. С мрачно изражение до нея се изправи Брет. — Хайде спрете да говорите и ме чуйте.
Тълпата притихна.
— Работихме доста върху „Чудовището на нашата улица“ и…
Клод се засмя.
— Клод! — скастри го Брет. — Работата е сериозна. Втори канал няма да го излъчат.
Франки посърна най-много от всички. Хор от гласове се надигна сред РАД.
— Какво?
— Наистина ли?
— Шегуваш се, нали, Брет?
— Разбира се, че се шегува. Защо да не го излъчат?
Клео кръстоса напръсканите си със спрей за тен крака и затвори очи. Усещаше, че се потапя в гореща вана, но вместо с вода тя бе пълна със справедливост. И вместо лавандула, във водата плуваха думите: „Трябваше да се държите за мен“.
— От телевизията казаха, че ще излъчат филма само при условие че разкриете лицата си — обясни Брет.
— Не могат да направят това!
— Те ще ни унищожат!
— Ние отказахме — успокои ги Франки.
Дворът се умълча. Чуваше се само грохотът на водата. За миг Клео изпита съжаление към приятелите си. Не за изгубената слава, а за проваления опит да извоюват свободата си.
— Браво, Франки! — провикна се някой. Били започна да ръкопляска.
Отначало вяли, аплодисментите постепенно започнаха да се усилват, докато всички на поляната се присъединиха и запляскаха за Франки и нейния любим от ГАЩИ. Подкрепата не бе намаляла, но опиянението им се бе изпарило. Пламъкът бе угаснал в очите им. Огънят бе изтлял до тънка струйка дим.
Клео се изправи величествено. С опънати назад лъскави рамене тя прекоси поляната. Като се провираше сред плетеницата от тела, тя се почувства като призрак, тръгнал да дири изгубената си душа.
Клаудин първа я забеляза. Жълто-кафявите й очи като два камъка тигрово око се впиха право в нея. Някога вдъхновение за първата колекция от бижута на Клео, сега те бяха студени и непреклонни.
— Здравейте — заекна Клео.